Зеленски при Тръмп: лицензи за прехващачи за Patriot и натиск за санкциите

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп обсъдиха в Овалния кабинет лицензите за производство на прехващачи за комплексите MIM-104 Patriot и подновяване на дипломатическия процес. Срещата днес продължи малко повече от час при затворени врати, без допуснати камери, и е втората лична среща на двамата президенти този месец, три седмици след като самият Тръмп обяви в Анкара, че САЩ ще предоставят на Украйна правото да произвежда системите.

„Обсъдихме с президента лицензи за производство на прехващачи за Patriot и няколко други идеи, които биха могли да помогнат“, заяви Зеленски веднага след разговора. „Говорихме и за дипломацията. Важно е дипломатическият процес да се активира.“ Украинският президент благодари за американската подкрепа и уточни, че екипите на двете страни ще договорят детайлите в своята по-нататъшна комуникация. Преди да мине към отбранителните и дипломатическите теми, той поднесе съболезнования за смъртта на сенатора Линдзи Греъм, когото определи като „истински приятел на Украйна“. Говорителят на Белия дом Каролайн Ливит нарече разговора „положителен и продуктивен“.

Греъм почина на 12 юли на 71 години. Предварителното заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия посочва аортна дисекация в резултат на сърдечно заболяване, а смъртта настъпи часове след неговото завръщане от Киев, където обяви, че Белият дом е приел да подкрепи неговия законопроект за налагане на санкции върху основните купувачи на руски петрол. Зеленски беше сред последните чуждестранни лидери, разговаряли с него, и по време на същото посещение във Вашингтон присъства на погребалната служба.

Приоритетът, с който украинският президент пристигна в столицата на САЩ, беше посочен без заобикалки още преди срещата: „Първият ни приоритет е противоракетната отбрана и стратегическото сътрудничество с Америка.“ Основанието за тази подредба е видна от статистиката от началото на месеца. При масираната атака през нощта на 6 юли руските войски изстреляха 351 дрона, 33 крилати ракети Х-101, шест „Калибър“, шест хиперзвукови 3М22 „Циркон“ и 23 балистични ракети „Искандер-М“ или зенитни 40Н6 от системата С-400 в наземен режим. Украинската ПВО неутрализира 326 от дроновете и 31 от крилатите ракети, но не свали нито една от 23 балистични, сочат данните на украинските ВВС. През целия месец съотношението е почти същото: четири прехванати от 49 балистични. Ударите от 6 юли отнеха живота на поне 20 цивилни в Киевска област, а само две седмици по-късно, на 19 юли, столицата беше атакувана отново.

Причината за тази пропаст е конкретна и материална. Единствената система в украинския арсенал, която сваля балистични цели с висока надеждност, е PAC-3, а запасите от тези ракети, по думите на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров, са спаднали до „критично“ ниво. Войната в Близкия изток стопи запасите на прехващачи, а руските войски ескалират ударите с балистични ракети в невиждани мащаби, използвайки острия недостиг – предупреждение, което той отправи малко преди своето отстраняване при рокада по високите етажи на властта на 16 юли. Дотогава той беше подал и заявка за пренасочване на европейски средства към американски и европейски противоракетни технологии за Украйна.

Обявеният на 8 юли лиценз отговаря точно на този дефицит – но по дълга траектория. „Ще им дадем правото да правят Patriot. Ще им покажем как“, каза Тръмп на върха на НАТО в Анкара, добавяйки, че според него украинците могат да ги произведат „доста бързо“. Оценките на индустрията и на самия Киев не подкрепят тази скорост. Lockheed Martin, производителят на прехващачите, подкрепя издаването на лицензите, но украинската страна се стреми към PAC-3 MSE, най-новия и най-трудния за изработка вариант. Преди първата сглобена ракета Киев трябва да подпише договори с подизпълнителите на компонентите, а именно търсещата глава, която насочва прехващача към целта, е в режим на дефицит и в самата американска верига. Зеленски прогнозира, че украинският екип ще има техническата способност да произвежда американски ракети до края на 2026 г.; специалистите, цитирани от отбранителната преса, оценяват, че първият реален прехващач ще излезе от производствената линия години по-късно. Годишният недостиг, срещу който трябва да застане тази линия, се оценява на около 2000 прехващача.

Разликата между двете времеви скали има и втора страна. Лицензът прехвърля технология, не наличности – американските складове остават непокътнати в момент, когато собственото им попълване изостава от търсенето. За Украйна това означава, че между обявеното право да произвежда и първото сглобено изделие стои период, в който балистичната заплаха ще се посреща със същите оредяващи запаси, с които се посреща и днес.

Отбранителната част от американско-украинския дневен ред не се изчерпва с прехващачите. Двете страни договарят и съвместно производство на дронове. Тук съотношението на капацитета е обърнато: Киев вече произвежда 6-7 милиона единици годишно, докато Пентагонът си постави цел от 200 000 до февруари 2027 г. По същия въпрос за разширяване на отбранителната индустрия Зеленски проведе във Вашингтон и отделен разговор с финландския президент Александър Стуб.

Дипломатическата линия, за която говори Зеленски, се намира във фазата на подготовка. На 22 юли той разговаря по телефона със специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които го уведомиха, че Белият дом готви преработена рамка за преговори; двамата се очаква да пътуват до Русия в края на юли или началото на август. По данни на Ройтерс Вашингтон и Киев съгласуват предложение за примирие във въздуха: частично спиране на ударите, при което сухопътните бойни действия продължават. Американски представител обяснява интереса на Москва към такъв вариант с постоянно ескалиращите украински удари в дълбочина на руска територия. Кремъл засега не е поемал ангажимент: на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че след разговорите на руски и американски представители във Филипините няма нов напредък, но Русия „остава отворена за преговорния процес“, а на 26 юли говорителят определи като преждевременно да коментира съобщенията за въздушно примирие.

Руски дрон удари супермаркет „АТБ“ в Чернигов – двама убити, дете

🇷🇺💥🇺🇦 Руски камикадзе дрон се вряза в супермаркет от веригата „АТБ“ в Чернигов днес следобед в разгара на пазарния ден и уби двама цивилни, сред които 9-годишно момиче, докато най-малко 25 други бяха ранени. Магазинът е бил пълен със семейства, дошли да пазаруват, когато безпилотникът го е поразил посред бял ден, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна. Броят на пострадалите растеше с часовете, а областните власти обявиха 27 юли за ден на траур.

Дронът удари магазина в квартал „ЗАЗ“ в северния украински град – район, кръстен на местно предприятие „Черниговавтодетайл“, което жителите наричат просто Автозавода. Заедно със супермаркета бяха ударени автосервиз и склад; на местата на попаденията пламнаха пожари, а разрушенията са мащабни, посочиха местните власти. Спасителните екипи по-късно приключиха работата си и всички пожари бяха потушени, добави аварийната служба.

Според началника на областната полиция Володимир Тимошко пазарът е бил ударен от руски дрон „Геран“, модификация на иранския „Шахед“, която Русия произвежда серийно, снабдена с видео камера. Базовите „Геран“ летят по предварително зададени координати; камера на борда позволява на оператора да вижда целта в реално време – и точно това, според Тимошко, издава прицелен избор на гражданския магазин, а не случайно попадение.

„Това показва, че това не са военни действия, а тероризъм – акт на безсмислена омраза към всичко, което е свързано с украинската идентичност и с Украйна“, заяви той пред украинското издание „Суспилне“. „В това число омраза към всеки човек, включително цивилните.“

Президентът Володимир Зеленски определи удара като „напълно циничен“ по „обикновен супермаркет“. „Това е умишлен акт на руски терор, който няма никакво военно оправдание“, заяви той и призова за по-строги санкции срещу Русия и за повече подкрепа за украинската противовъздушна отбрана.

„АТБ“ държи най-голямата търговска мрежа в Украйна – над 1200 магазина в цялата страна, в които всеки ден пазаруват над един милион украинци. Намаленията на веригата са част от ежедневието на страната, а попадение улучи един от тях в час, когато между рафтовете е имало и деца.

Най-малко трима от ранените са настанени в болница, обяви губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус; сред пострадалите има три деца. Броят на пострадалите се променяше през целия следобед, докато спасителите разчистваха отломките – от първите съобщения за неколцина ранени до над 25 до вечерта. Началникът на градската военна администрация Дмитро Брижински обяви, че градът ще почете загиналите с ден на траур на 27 юли.

Чернигов граничи с Русия по протежение на около 230 км заради близостта си до руската територия понася чести трансгранични удари през цялата война. Едва през май балистична ракета порази търговския център на града, уби трима души, сред тях тийнейджър, и рани близо 30.

Днешният следобед беше изпълнен с руски атаки по украински градове на стотици километри един от друг. Малко по-рано същия ден руските сили пуснаха управляеми авиобомби по южния град Запорожие, където загина един човек, а шест бяха ранени; в Харков на североизток дрон се стовари върху жилищен квартал и уби един, а броят на ранените нарасна до 14, сред тях 2 деца. Отделно още сутринта FPV камикадзе дрон удари камион за доставка на хлебопекарна в града и рани 43-годишния му шофьор.

Украинските власти определят удара по Чернигов като умишлен терор срещу цивилни; руската страна по правило нито поема отговорност за такива попадения по граждански обекти в дълбокия тил, нито обяснява военното им предназначение. За град, който едва през май загуби трима души при удар срещу търговския си център, 27 юли ще бъде пореден ден на погребения.

Украински дронове удариха оръжейния маршрут Русия–Иран в Каспийско море

🇺🇦💥🇮🇷 Украински дронове нанесоха удар по руски ракетен катер, два товарни кораба под санкции и нефтена платформа в Каспийско море – затворен воден басейн, през който преминава част от потока на оръжие между Русия и Иран. Операцията, потвърдена лично от президента Володимир Зеленски, разкри един от най-чувствителните маршрути на руската военна логистика. Техеран обяви, че ударът е причинил смъртта на моряк от ирански търговски кораб, а друг е бил ранен, описвайки атаката като „акт на агресия“, който може „да разпали и разшири“ войната.

Зеленски описа операцията сдържано: „Постигнахме много силни резултати с далекобоен удар в Каспийско море – включително по съдове, използвани за военни товарни превози, свързани с Иран, както и по военен кораб.“ Той определи цялата серия от действия като „далекобойни санкции в отговор на руските удари“, без да навлиза в подробности. Те бяха предоставени по-късно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Според данните на СБУ украинските дронове са поразили нефтена платформа „Филановски“ на „Лукойл“, ракетен катер от проект 12418 (клас „Молния“), боен кораб от състава на Каспийска флотилия и два товарни кораба – „Порт Оля-2“ и „Бегей“.

Първият кораб, плавал под руски флаг и собственост на санкционирано корабно дружество, е използван за превоз на военни товари между Иран и Русия. Вторият е кораб за сухи товари, който според СБУ твърди, че е транспортирал „боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски от Иран“. Екипажът редовно е изключвал системата за автоматична идентификация (AIS) по време на плаванията между двете държави.

Каспийската операция е част от по-мащабна нощна вълна от украински удари. По думите на Зеленски тя е засегнала още завод в Киров, доставящ компоненти за руско оръжие, логистичен център в Екатеринбург, петролна рафинерия в Тюмен и горивен склад в Ростов на Дон. СБУ съобщи още за поразени елементи от ЗРК С-400 в Ростовска област.

Маршрутът, който Киев атакува, представлява ключов елемент от военното сътрудничество между Москва и Техеран по море. Руското пристанище Оля, разположено в делтата на Волга южно от Астрахан, е свързано с иранските каспийски пристанища, сред които е и Амирабад – възел, който според украински данни участва във веригата за прехвърляне към Русия на произведени в Иран ударни дронове.

Оля е обявеният от руската страна терминал на този транспортен коридор, а платформата „Филановски“ се намира в откритите руски води на северната част от морето, далеч от всякаква фронтова линия. Именно по този воден път, в обратна посока и от ирански производствени центрове, според украинските твърдения от години се придвижват компоненти и боеприпаси, използвани за поддържане на руската военна кампания срещу украинските градове.

Оттук произтича и основното разминаване между двете версии за случилото се. Външното министерство на Иран определи случая като нападение срещу „ирански търговски съд“ и подчерта, че е загинал цивилен моряк – формулировка, която представя засегнатия кораб като част от нормалната мирна търговия.

Украинската позиция и наличните санкционни списъци очертават различна картина: същите плавателни съдове са включени именно заради ролята им в транспортирането на военни товари между Иран и Русия.

Остава неясно дали конкретният кораб, за който Техеран съобщи, че е пострадал, е един от плавателните съдове, посочени поименно от СБУ. Иран не назова кораба, а Киев не уточни кой е иранският търговски съд, за който става дума. Въпреки това твърдението за изцяло търговски характер на товара се разминава със сведенията за превоз на боеприпаси и защитно оборудване при плавания, по време на които системата за автоматична идентификация е била изключвана.

Разминаването между двете позиции се задълбочава от втория основен аргумент на Техеран – твърдението, че Ислямската република „никога не се е намесвала“ във войната в Украйна. Официалната позиция на Иран е, че страната не е доставяла оръжия за руската военна кампания и че единствените признати доставки са ограничен брой дронове, продадени преди руското нахлуване през февруари 2022 г.

Тази версия обаче се сблъсква с натрупани доказателства за употреба на ирански дронове „Шахед“, които руската армия произвежда, сглобява и използва масово за нанасяне на удари срещу украинските градове и инфраструктура. Украинската противовъздушна отбрана твърди, че от началото на войната е свалила над 44 000 такива апарата.

Именно тази последователност – ирански компоненти и боеприпаси, транспортен коридор през Каспийско море и последващи руски удари по украинска територия – Киев посочи като основание за операцията. Така географията на удара се превръща в аргумент срещу твърдението на Иран, че няма участие във войната: според украинската логика самият маршрут показва обратното.

Техеран извика украинския шарже д'афер, за да му връчи официален протест, и предупреди, че „няма да се поколебае“ да защити националните си интереси „в съответствие с принципа на самоотбрана“. Тази заплаха обаче изглежда по-скоро като дипломатически сигнал, отколкото като непосредствена военна опция. Иран се намира в тежък период на напрежение и военни сблъсъци със САЩ и Израел, отношенията му с Украйна остават ограничени, а възможностите му за директен отговор срещу Киев са практически никакви.

По-вероятното продължение остава в сферата на дипломацията – Техеран призова Съвета за сигурност на ООН и европейските държави да „потърсят сметка“ от ръководството на Украйна. В същия контекст възложи отговорността за възможните последици не само на Киев, но и на неговите „поддръжници и подстрекатели“ – ясно насочено послание към западните съюзници на Украйна.

Стратегическото значение на операцията се намира преди всичко в нейната география. Каспийско море е затворен воден басейн, ограничен от Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан. Украйна няма излаз към него, а предоставените от западните партньори оръжия с голям обсег не го достигат: крилатите ракети Storm Shadow/SCALP и оперативно-тактическите балистични ракети ATACMS имат обсег, който е стотици километри по-кратък.

Ударът е нанесен с далекобойни ударни дронове украинско производство – същия клас техника, която през последните месеци достига цели по Волга и Урал, на разстояние около 1000 км от най-близките територии под контрола на Киев.

С тази операция Украйна показва, че руско-иранската логистична инфраструктура вече не може да разчита на пълна защита благодарение единствено на географската си отдалеченост. Сигурността на дълбокия тил се оказва ограничена не само за стационарни обекти, но и за подвижните елементи на самия транспортен коридор.

Ударът беше нанесен в момент, когато и Москва, и Техеран продължават да отричат твърденията за военно партньорство помежду си. Само ден по-рано президентът Доналд Тръмп заяви, че е получил уверение от Владимир Путин, че Русия не продава оръжия на Иран. Поразените в Каспийско море плавателни съдове, санкционирани именно заради участие в този обмен, са материален факт, който трудно се съвместява с официалните отрицания.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.

„Красота“: Щилерман показа неназована украинска ракета след масираната атака срещу Москва

🇺🇦🚀🇷🇺 Главният конструктор и собственик на украинската компания Fire Point Денис Щилерман публикува видео от изпитание на ракета, придружено с една-единствена дума: „Красота“. Той не разкри нито вида оръжие, нито място или дата на изстрелване – именно това мълчание превърна публикацията в събитие. Кадрите се появиха часове след една от най-мащабните атаки с дронове в Московска област от години, в момент, в който догадките за възможностите на украинската програма за балистични ракети се множат с всяка изминала седмица.

Между 20:30 ч. на 19 юли и 5:00 ч. на 20 юли към руската столица са полетели над 400 украински дрона, съобщи кметът на Москва Сергей Собянин в своя Telegram канал. По думите му, по-голямата част от тях са свалени в покрайнините, а 85 – на подхода към самия град. Според изчисления на ТАСС, базирани на данни от официални лица, това е една от най-мащабните атаки срещу столичния регион от началото на инвазията. Агенцията я поставя редом с вълните от предходните две седмици – над 300 дрона в нощта на 11 срещу 12 юли и общо 1892 за седмицата до 18 юли (по отчета на самия Собянин). През нощта в Московска и още 10 области бе обявена ракетна тревога, която по-късно бе отменена.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обяви пожари и щети по „цивилни инфраструктурни обекти“ в Подолск, без да навлиза в подробности. Конкретиката обаче дойде от независими източници: според данни на Telegram канала Astra, подкрепени с кадри и свидетелства, гори петролна база в южния подолски квартал „Лвовски“. Жители на съседното село Коледино съобщиха за пожар в логистичен център на Wildberries – един от водещите на компанията, в покрайнините на Домодедово пламна складов комплекс в индустриален парк с обща площ над 650 000 кв. метра. Дрон се вряза в жилищен блок в Домодедово, при което шестима души бяха приети в местната болница, потвърди ръководителката на градския окръг Евгения Хрусталева. ТАСС обобщи, че пострадалите в региона са общо 10. Щети има и извън поразените обекти: в Одинцово са повредени частна къща и автомобил, в село Малое Толбино горя частен дом, а на магистрала М-4 човек пострада, след като дрон падна до колата му. От Wildberries излязоха с противоположна версия: логистичният пункт „не е пострадал“, а персоналът е изведен „за гарантиране на безопасността“ и по-късно върнат обратно по работните места.

Киев потвърди операцията в рамките на часове. „Отговаряме справедливо на всеки руски удар по нашите градове и общини. Тази война трябва да бъде доведена до край, а това е възможно само с увеличаване на натиска върху единствената ѝ причина – Русия“, написа президентът Володимир Зеленски в X. Той обяви поражението на петролна база и логистични обекти на повече от 400 км от украинската граница, както и на 6 руски кораба в Черно море – два танкера и четири сухотоварни плавателни съда. Ударът по Коледино е втори по складовата мрежа на Wildberries само за три дни: в нощта срещу 18 юли, както Frontline Monitor вече съобщи, дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха разпределителните центрове на компанията в Електростал и Котовск, както и петролна база в Ногинск. По руски официални данни тогава са загинали 8 души, ранени са над 60, а щетите се оценяват на над 50 млрд. рубли, което е до 15% от складовия капацитет на търговеца. Зеленски описа складовете като звена, снабдяващи руските сили, а мониторинг канали, цитирани от Kyiv Post, приписват удара по Коледино на FP-1 – далекобойния ударен дрон на Fire Point с деклариран обсег от 1600 км.

Именно тази връзка направи еднословния пост толкова красноречив. Fire Point е компанията зад крилатата ракета „Фламинго“ (FP-5) с обсег до 3000 км, която от февруари насам атакува обекти на руския военно-промишлен комплекс – от завода във Воткинск, произвеждащ „Искандер“ и „Ярс“, до ВНИИР-Прогрес в Чебоксари. Компанията стои и зад балистичните ракети FP-7 и FP-9. Самият Щилерман доста често показва изстрелвания: на 12 февруари той разкри удари на „Фламинго“ по цели в Русия, а на 27 февруари – първото видео на балистична ракета FP-7, завършващо с латинското мото „Quis nisi nos“ („Кой, ако не ние“). Новото на 20 юли е отказът му да назове оръжието – и тази празнина веднага бе запълнена: според „24 Канал“ под поста се трупаха предположения дали кадрите не показват по-мощната FP-9.

Зад догадките стои документирано развитие. В интервю за LIGA.net от 8 юли Щилерман разкри графика на балистичната програма: остава едно последно изпитание на двигателя, последвано от летателни тестове и изстрелвания по руска територия. „Мисля, че наесен вече ще изпитваме нашите ракети върху Русия“, заяви той. Попитан за целите, отговори: „Първо, това е Москва, защитени военни предприятия. Практически съм 100% сигурен, че няма да могат да ги прехващат както трябва.“

FP-9, с деклариран обсег около 850 км, е предназначена за цели дълбоко на руска територия. Още на 1 юли Министерството на отбраната на Руската федерация оповести прехващането на „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, без технически детайли, Наблюдатели тогава допуснаха, че става дума за първо бойно приложение на украинска балистична ракета. Киев запази мълчание по теата. На 14 юли, в деня на рокади в правителството, Украйна проведе успешен тест на балистична ракета от неразкрит тип. Според изявление на Михайло Федоров, министър на отбраната в оттеглящия се кабинет, неговият екип преработил из основи техническите изисквания, повишил е чувствително точността и е намалил цената с 30%. Според изданието „Милитарний“ описанието трудно пасва на FP-7 и FP-9 – по-вероятен кандидат е оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“, който се намира в серийно производство от 2025 г.

Зеленски говори за балистичните ракети все по-често, макар и премерено. В средата на юли той заяви, че украинската програма дава „добри резултати“, за които Киев засега мълчи, а изпитанията продължават. Ден преди атаката срещу Москва – след един от най-тежките руски балистични обстрели на Киев от началото на войната – президентът обърна логиката срещу противника: „Русия залага на балистичните ракети и именно заради тях Путин все още вярва в своята война.“

Отвъд самото видео, траекторията на програмата е ясна: само за три седмици се натрупаха официално съобщение от руските власти за прехваната ракета, публично обявен график с назована първа цел, успешен тест на неразкрит тип оръжие и президентско изявление, обвързващо руската балистика с волята на Путин да продължава агресията. Засега натискът срещу руската столица се поема от дроновете – стотици апарати всяка нощ, които насищат ПВО и стигат до складове и петролни бази, разположени на под 50 км от Кремъл. Балистичният елемент обаче променя фундаментално задачата на руската ПВО: както отбелязва Bloomberg, такава траектория съкращава времето за реакция и рязко усложнява прехващането. Дали преходът ще бъде проведен, ще стане ясно през следващите седмици. И докато Москва продължава да използва балистични ракети като инструмент за сплашване на Киев, развоят на събитията подсказва, че този обстрел неминуемо ще се върне обратно при своя източник. Днес украинските способности се превръщат в бумеранг, който с всеки изминал ден лети все по-уверено обратно към онези, които се опитаха да прекършат украинската воля с ракети.

Втори ден протести в Украйна заради свалянето на Федоров

🇺🇦🪧✊ Над 5000 души се събраха на площад „Иван Франко“ в центъра на Киев, а според оценките на „Интерфакс-Украйна“ събралите се възлизат на 10 000. За трети пореден ден украинците излязоха по улиците с едно основно искане: връщане на Михайло Федоров начело на Министерство на отбраната и продължаване на военните реформи. Федоров се превърна в олицетворение на тези промени – курс към масово внедряване на дронове, мащабна цифровизация и намаляване на зависимостта от жива сила.

Недоволството отдавна надхвърли пределите на столицата. Протести имаше в Лвов, Харков, Днипро, Одеса, Запорожие, Ивано-Франкивск, Ровно, Полтава, Луцк, Чернигов, Николаев и над 10 други града. Събирания на съмишленици се проведоха и зад граница – в Лондон, Прага, Виена, Брюксел и Сидни. Според участници третият ден от протестите е бил още по-многолюден от първите два, а мнозина заявиха, че няма да се разколебаят, докато властта не обясни решението си или не го преразгледа.

Организиран предимно в социалните мрежи, протестът привлече основно млади хора, но рамо до рамо с тях застанаха близки на военнослужещи, ветерани, специалисти от ИТ сектора, доброволци и семейства с деца. Символ на недоволството станаха ръкописните картонени плакати. В Киев демонстрантите изписваха лозунгите си върху парчета опаковъчен картон директно на паважа, смесвайки остра критика с горчив хумор: „Иновациите спасяват войници“, „Махнете съветската система, а не иновациите“, „Министрите се сменят по-често от войниците“, „Върнете Миша“, „Война през 2026 г. не се печели със съветска система“. Част от плакатите упрекваха и парламента, че излиза във ваканция, преди да бъде назначен постоянен министър на отбраната – оттам дойдоха и скандиранията „Депутати, на работа!“ редом с „Федоров е министър на отбраната!“ и „Позор!“.

Ако през първия и втория ден недоволството беше фокусирано върху самото уволнение на Федоров, с навлизането в третия ден фокусът все по-осезаемо се насочи към главнокомандващия ВСУ генерал Олександър Сирски. Исканията се разшириха: оставка на Сирски, по-голяма отчетност във въоръжените сили и категорично запазване на реформите от мандата на Федоров. „Сирски да си върви!“ стана един от най-честите възгласи на площада.

Разривът между двамата не е от вчера. Според местните медии Федоров е напуснал поста си заради продължителен конфликт със Сирски. Президентът Володимир Зеленски е заявил пред депутати, че двамата „престанали да се чуват“. На съвместна пресконференция в Киев с британския премиер Киър Стармър Зеленски сподели за напрежението, заради което Федоров и Сирски вече не са били в състояние да работят заедно, без той самият да влиза в ролята на посредник. Пред народните представители президентът посочи две основни причини за рокадата: дълбоко разминаване във визиите на двамата за воденето на войната и липса на координация между държавните поръчки и Генералния щаб. Самият Федоров обвини публично Сирски, че съзнателно блокира иновативни инициативи и отказва да коментира системните проблеми в армията.

За голяма част от демонстриращите спорът е много по-дълбок от сблъсък между две личности. Федоров, който доскоро бе вицепремиер и министър на цифровата трансформация и зад чието име стоят ключовото приложение „Дия“ и програмата „Армия на дроновете“, е смятан за един от най-ефективните управленци в страната и архитект на модерната украинска дронова война. От едната страна стои неговият подход, залагащ на безпилотни апарати, автоматизация, цифрово управление и прозрачни търгове. От другата страна обаче е заварената традиционна военна структура, която разчита предимно на числеността на живата сила и която мнозина по площадите определят като „съветска“. Именно затова хората по улиците видяха в отстраняването му знак, че Зеленски застава зад консервативното крило на генералите.

Уличният натиск е следствие от мащабна рокада във властта. Хронологията на събитията започна още в края на миналата година: на 28 ноември 2025 г. оставка подаде ръководителят на президентския офис Андрий Йермак след обиски на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по разследването „Мидас“ за злоупотреби в „Енергоатом“. На 5 януари 2026 г. начело на кабинета на президента застана дотогавашният шеф на военното разузнаване Кирило Буданов. Почти по същото време Федоров пое Министерството на отбраната – оттам идват и споменаваните от критиците „шест месеца“ на неговия мандат. На 14 юли Върховната рада прие оставката на премиера Юлия Свириденко и нейния кабинет. За нов министър-председател бе одобрен Сергий Корецки (дотогавашен шеф на държавната компания „Нафтогаз“), заедно с по-голямата част от министрите. Постовете на военния и на външния министър обаче останаха празни, тъй като по закон кандидатурите за тях се внасят отделно от държавния глава. Ден по-късно се стигна и до освобождаването на Федоров.

Самият той потвърди, че напуска поста. В прощалното си слово Федоров изрази съжаление, че времето не му е стигнало да прехвърли всички военни поръчки към конкурсни търгове, да засили отчетността и да отстрани служителите, спъващи реформите. За негов възможен заместник първоначално се спрягаше вътрешният министър Игор Клименко, но той бе назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО). За изпълняващ длъжността министър на отбраната бе определен генерал-майор Йевгени Хмара, доскорошен командир на елитния център за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Настоящият ръководител на Президентския офис Кирило Буданов призна правото на гражданите да критикуват властта, но отправи призив за национално единство по време на война. Тези думи обаче не спряха недоволството – протестиращите настояват, че властта все още не е дала ясно обяснение защо Федоров е свален и защо конфликтът му със Сирски е приключил именно с неговото отстраняване.

Вълната от недоволство бързо премина държавните граници. Украинската диаспора в редица световни столици и големи градове излезе по площадите със същите ръкописни картонени плакати и национални знамена. Към кампанията в подкрепа се включи и известният германски стилист Франк Петер Вилде, който позира в социалните мрежи пред украинско знаме, облечен във традиционна бродирана риза (вишиванка) и държейки картонен плакат на украински език, призоваващ за връщането на Федоров.

В края на третия си ден този протест вече не е просто реакция срещу поредното кадрово решение по високите етажи. Той израсна до мащабно обществено искане за цялостна модернизация на армията, за реална отчетност и за ясен отговор на въпроса кой и по какъв начин определя стратегията на отбраната в разгара на екзистенциална война. Зад лозунгите прозира фундаменталният въпрос, който Киев не може да си позволи да отлага повече: как една по-малка страна може да издържи на дълга изтощителна война – чрез автоматизация и технологично превъзходство с дронове или чрез нови и нови вълни на мобилизация. Премахването на човека, който олицетворяваше технологичния отговор, не затвори този дебат, а го изведе директно на улицата.

Протести в десетки украински градове срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров.

🇺🇦 Хиляди хора се събраха на площада пред театър „Иван Франко“ в центъра на Киев и много други градове в цяла Украйна на протест срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров, съобщава кореспондент на Kyiv Post.

Демонстрантите изпълниха площада пред театъра в украинската столица с искане президента Зеленски да отмени решението си и да остави Федоров на поста.

Мястото има силно символично значение. Театър „Иван Франко“ се намира само на няколко крачки от сградата на Президентската администрация и именно там миналия юли се проведоха масови протести, след като Върховната рада гласува зелена светлина за ограничаване на независимостта на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализирана антикорупционна прокуратура (САП). Тези демонстрации се превърнаха в най-мащабната демонстрация на недоволство срещу правителството на страната от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. След като протестната вълна се разпростани из цялата страна, Зеленски промени своето решение няколко дни по-късно и възстанови независимостта на двете институции.

Настоящият протест беше организиран спонтанно в социалните мрежи късно снощи. Кореспондентът на Financial Times в Киев Кристофър Милър написа в X, че организаторите на протестите от миналата година в защита на НАБУ са отправили призив за нова демонстрация преди очакваното гласуване в парламента за новия състав на украинското правителство.

„Организаторите на мащабните протести през миналия юли срещу опитите на Зеленски да подкопае независимостта на Националното антикорупционно бюро призовават украинците да се съберат на същия площад в 9:01 ч. в четвъртък“, написа Милър в публикация на X и допълни, че „голяма част от украинското общество е дълбоко недоволна“ от решението за отстраняването на Федоров от министерския пост, тъй като „президентът не е дал ясно обяснение за това“.

Протестиращите изпълниха площад „Франко“ с плакати, които определят уволнението като политически мотивирано и вредно за продължаващите реформи. Сред лозунгите се открояваха „Промяна или гибел“ и „Ефективността е противопоказна“.

Много от участниците описаха Федоров като един от най-ефективните министри в кабинета и изразиха опасения, че отстраняването му може да спре реформите в сферата на отбраната и да върне остарели постсъветски модели на управление.

Хора продължаваха да прииждат през цялата сутрин, а самите организатори очакват демонстрацията да продължи до вечерта. Полицията съобщи, че към момента не са регистрирани инциденти или заплахи за обществения ред.

Освобождаването на Федоров е част от широка рокада в кабинета, в рамките на която премиерът Юлия Свириденко също напуска поста, като се очаква министърът на вътрешните работи Игор Клименко да го наследи като министър на отбраната. Промените породиха тревога сред представители на опозицията и политически експерти. В интервю за Reuters депутатът от партия „Глас“ Инна Совсун посочи, че е „силно обезпокоена“ от перспективата за нов период на нестабилност в Министерството на отбраната.

„Преди това Денис Шмигал беше министър само половин година. Той даде обещания, започна да ги изпълнява и след това беше освободен. Ако същото се случи с Михайло Федоров, това изобщо няма да бъде смешно“, каза Совсун.

Володимир Фесенко, директор на Центъра за политически изследвания „Пента“, алармира, че решението за отстраняване на Федоров от министерския пост може да наруши ключови военни реформи в критичен етап от войната, като повтори опасенията, изразени от представители на опозицията.

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс определи оставката на Федоров като неочаквана и подчерта, че сключените споразумения между ЕС и Украйна за финансиране на производство на оръжия и дронове трябва да останат в сила. В интервю за Европейска правда Кубилюс заяви, че е бил изненадан от информацията, че Федоров може да напусне поста си.

„Да, това беше голяма изненада“, каза той, след което сподели, че по време на свое пътуване от Варшава до Хелм е получил съобщение за очакваното назначаване на Юлия Свириденко за премиер на Украйна.

„Понякога промените в правителството са необходими. Чухме и от нашите партньори в Киев, че новият министър-председател е много подходящ за тази длъжност“, заяви той.

В същото време обаче Кубилюс призна, че най-голямото му притеснение е кой ще поеме ръководството на отбранителния сектор на страната и какво ще се случи с поста на министъра на отбраната.

„Работихме много тясно с Михайло Федоров както преди, но особено след като зае поста на министър на отбраната. През този период постигнахме много заедно, включително почти ежедневните удари по цели в Москва, Санкт Петербург, Омск, Крим и други места“, каза той.

Коментирайки отстраняването му, Кубилюс отбеляза, че подобно решение неизбежно ще породи въпроси в Европейския съюз защо се заменя толкова ключов държавен ръководител. Федоров беше назначен като министър на отбраната през януари, като преди това заемаше позициите на вицепремиер и министър на цифровата трансформация. По-рано този месец той беше изправен пред призиви за оставка след спорен случай, свързан с мобилизацията в Лвов, предизвикал критики от няколко депутати, включително Роман Каптиелов.

Коалицията на желаещите откри парада в Париж – послание към Москва и Вашингтон.

🇫🇷🇺🇦🇪🇺 Около 500 военнослужещи от „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна откриха парада по парижкия булевард „Шанз-Елизе“ във вторник, 14 юли. За първи път от близо две десетилетия към него се включиха британски войници, а 25-членната украинска група получи най-силните овации от зрителите във френската столица.

Президентът Еманюел Макрон, за когото това беше последен национален празник преди края на мандата му през 2027 г., прие парада от открит автомобил под гигантския трикольор, спуснат от Триумфалната арка. На официалната трибуна до него бяха около 30 държавни и правителствени ръководители, включително германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър и украинският президент Володимир Зеленски, който беше посрещнат с бурни аплодисменти и се прегърна с Макрон в края на церемонията.

Демонстрацията беше замислена като политическо послание – сигнал едновременно към Москва и Вашингтон, че Европа е единна и започва сама да поема тежестта на отбраната си. Традицията беше умишлено променена: вместо обичайната покана към една чужда държава, по паважа маршируваха части от цялата коалиция. Прелитането обедини самолети от 11 страни, а над авенюто преминаха и два френски изтребителя Mirage 2000B с украински втори пилоти, обучавани във Франция.

„Изпитвам гордост, че сме тук и маршируваме редом с тях“, заяви 21-годишният британски ефрейтор Патрик Рисо. Според Военното губернаторство на Париж тазгодишният парад събра рекордните 7600 маршируващи – значителен ръст спрямо 5810 през 2025 г. Иронично е, че церемонията, вдъхновила Доналд Тръмп за собствен парад във Вашингтон година по-рано, сега служи като отговор към него – при това на фона на „червен код“ за горещини и горски пожари, наложили отмяната на традиционните фойерверки.

Същинската работа обаче беше свършена ден по-рано. В понеделник в Дома на инвалидите се проведе 16-ата среща на „Коалицията на желаещите“ – формат, иницииран от Франция и Великобритания след началото на руската инвазия през 2022 г., който днес обединява 37 държави. Съпредседателствана от Макрон, Стармър и Мерц, срещата надгради Парижката декларация и форума на Г-7 в Евиан. Акцентът беше поставен върху изграждането на многонационални сили за Украйна след евентуално примирие и най-вече върху въздушната отбрана – критичният приоритет за Киев.

Успоредно с това Париж и Киев подписаха двустранна пътна карта. Украйна поръча 16 изтребителя Rafale (с оперативна готовност едва 2028–2029 г.), нови батареи за противовъздушна отбрана SAMP/T и лицензи за производство на прехващачите Aster, крилатите ракети SCALP и управляемите авиобомби AASM. Зеленски поиска зимен пакет от 300 прехващача за Patriot, тъй като складовете на Киев за тези боеприпаси са на практика изчерпани. По данни на Изследователската служба на Конгреса на САЩ Украйна разполага със 17 системи Patriot, но недостигът е в самите ракети. Оттук и залогът върху френско-италианската система SAMP/T, чиито прехващачи Aster се оценяват като съпоставими с най-новите варианти на Patriot.

Тук се отваря пропастта между блясъка на булеварда и реалността на фронта. Парадът постигна целта си като сигнал, но ефектът му е предимно символен. Истинските способности зависят от решенията в Дома на инвалидите, които обаче пристигат със закъснение: изтребителите Rafale влизат в строй след 2028 г., а лицензите за Aster и проектът Freyja са за средносрочен хоризонт. Междувременно нуждата остава спешна – руските удари срещу Киев се засилват, а нито изтребителите след 2028 г., нито нови пускови установки са решение на проблема с липсата на ракети за идната зима.

Въпреки това срещата не беше просто театър. Поръчките, коалициите и „зелената светлина“ от Тръмп за производство на компоненти за Patriot полагат институционална основа за европейска стратегическа автономия, която доскоро звучеше немислимо. Това не решава спешните нужди на Киев, но бележи началото на опит Европа да намали зависимостта си от американските доставки, често обвързвани с променливи политически настроения във Вашингтон.

„Колкото повече средства има Украйна да сваля руски балистични ракети, толкова по-голям е шансът Путин да седне на масата за преговори, защото последният му коз в тази война ще бъде неутрализиран“, заяви Зеленски. Кремъл определи участващите държави като „враждебни“.

Дали „стратегическото пробуждане“, за което говори Макрон, ще се материализира, ще покажат не речите, а конкретните доставки идната зима. Ако обещаните прехващачи пристигнат навреме, а производството на Aster тръгне по график, тезата за промяна в европейската отбранителна тежест ще се затвърди. В противен случай, денят на Бастилията ще остане това, което видяхме от трибуната – внушителен образ, чиято същност тепърва трябва да догони обещанието.

„Мирът е нашата цел“, заяви Макрон в навечерието, но добави: „готови сме да се борим, за да защитим ценностите си – дори с цената на кръв, ако се наложи.“ Кръвта, за съжаление, продължава да се лее на изток от Париж.

Нова масирана дронова вълна удари руския тил – около 410 апарата по руски данни

🇺🇦✈️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна изстреляха нова масирана вълна от ударни дронове към руския дълбок тил през нощта срещу вторник, което бележи поредния и един от най-интензивните епизоди в 40-дневната кампания, с която Киев методично пренесе войната към Москва и нейните индустриални центрове.

Местни мониторинг канали съобщиха за около 410 безпилотни апарата, насочени към европейската част на страната. Украинската страна, вярна на практиката си да не коментира удари по руска територия, не обяви нито брой, нито конкретни цели. Отбелязаните данни са условни: предполагаемият брой дронове и техните маршрути в руското въздушно пространство идват от възстановки на OSINT наблюдатели, които стъпват на обявените въздушни тревоги по места. Именно затова картите на приблизителните траектории са по-скоро моментна снимка на паниката, отколкото прецизен отчет за резултатите. Последиците тепърва предстои да бъдат уточнени.

Само денонощие по-рано, през нощта на неделя срещу понеделник Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 342 прехванати дрона от самолетен тип в рамките на 12 часа. Атаките бяха насочени към 11 региона – Волгоградска, Брянска, Курска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Адигея, окупирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море. В село Пионерский на 40 км западно от Москва дрон се вряза в жилищни къщи и подпали пет от тях. Според изявление на местния губернатор Андрей Воробьов са загинали трима души, а други трима са ранени, като над самата Московска област са били свалени 81 дрона. В Солнечногорск двама души пострадаха при попадение в жилищен блок, докато в Белгородска област загина жена. Според украинския мониторинг канал Exilenova+ значителна част от щетите всъщност са причинени от падащи отломки при работата на руската ПВО. Руското клише „паднаха отломки“ обаче отдавна не изключва директни попадения – сателитните снимки нееднократно са доказвали обратното, така че тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета.

Ударите отново взеха на прицел енергийната и петролната инфраструктура – сърцевината на украинската стратегия, че приходите от тях финансират военната машина на Кремъл. В село Вязники, Старополски край пламна петролна база до жп гарата. Това е вторият подобен обект в селото, поразен в рамките на седмица. Предишният пожар беше свързан от местния губернатор и изданието Astra с депо на „Роснефт-Ставрополь“. В Краснодарски край избухна пожар в промишлено съоръжение в Темрюкски район, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира сериозни топлинни аномалии в района на Порт Кавказ – ключов логистичен възел, който свързва континентална Русия с окупирания Крим. Напрежението достигна и столицата, където и четирите московски летища („Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“) въведоха временни ограничения на полетите.

Паралелно с това беше развито и морското измерение на кампанията. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди съобщи, че само в неделя са поразени 14 руски кораба (от които 10 танкера и 4 ферибота), а за последната седмица общият им брой е достигнал 90. Един от танкерите беше атакуван на входа на Азово-Черноморския канал. По думите на местния губернатор Юрий Слюсар той е бил празен и не е имало риск от екологичен разлив. Тези атаки са част от координирани украински усилия за пресушаване на горивния поток към руската армия и изолиране на полуострова – натиск, който вече принуди кримските власти да обявят извънредно положение заради недостиг на гориво.

Наблюдаваната ескалация не е поредица от случайни инциденти, а стратегия, която беше ясно декларирана от президента Володимир Зеленски на 26 юни, когато той обяви 40-дневна операция от далекобойни удари срещу Крим, Москва и руския тил като цяло. Целта е очевидна, а именно да се принуди Кремъл да прекрати войната. „Когато не сто, а хиляда дрона започнат да достигат Москва и когато той сам го усети и види, ще го посъветват да се премести някъде отвъд Урал“, заяви наскоро Зеленски. С това той открито обвърза тези удари с оказването на натиск върху президента Владимир Путин и руския политически елит, концентриран в Москва и Санкт Петербург. През първата половина на юли темпото на ударите вече бележи рекорди: през нощта срещу 7 юли Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за над 450 свалени дрона – най-масираната въздушна атака от близо две години, а ден по-рано, на 6 юли, украински дронове изминаха близо 3000 км, за да достигнат за първи път най-голямата руска рафинерия в Омск.

Дали вълната от тази нощ ще се впише в тази възходяща крива, предстои да разберем, когато през деня се появи по-ясна картина на пораженията в руските региони. Засега обаче едно е сигурно: интензивността на украинската далекобойна кампания не отслабва, а московското небе – с редуващите се затворени летища, горящи петролни бази и жертви в предградията – все по-често осъмва в режим на тревога, превръщайки извънредното положение в ежедневие.

Задържаха командира на 155-а бригада Лучанов по делото за двойно убийство

🇺🇦⚖️ Командирът на 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ Станислав Лучанов беше задържан в Киев. Той е десетият обвиняем по делото за отвличането и убийството на двама братя от Киевска област. Арестът, потвърден от Държавното бюро за разследвания (ДБР), е по обвинение в организиране на тежкото престъпление, извършено от негови подчинени.

Жертвите са Максим и Роман Мосейчук от село Калинивка в район Бяла Църква, южно от Киев – братя, чийто баща е загинал на фронта. Близките им подават сигнал за изчезване на 3 юли. По възстановена от следствието хронология, в нощта на 27 срещу 28 юни група от около 7 души нахлува в двора на братята, отвлича ги и ги отвежда извън областта, където по-късно са убити. Телата, за които предварителни данни сочат, че са на двамата братя, вече са ексхумирани. Конкретното място на екзекуцията все още е обект на противоречива информация в публичното пространство. По-ранни публикации в „Украинска правда“ сочат Полтавска област, докато по-нови разкрития на „Новинарня“ говорят за Днепропетровска област – разминаване, което разследването тепърва изяснява.

Основната версия, по която се работи, е личен мотив. Според източници от следствието, конфликтът започнал заради битова разправия – силна музика и каране на мотоциклет близо до дома на Лучанов, при което била обидена съпругата му. В отговор командирът наредил на осем от своите подчинени да „накажат“ съседите. Появиха се и непотвърдени съобщения, че дрон, свързван със семейството на Лучанов, е прелитал над имота на братята преди престъплението, което би означавало предварително проучване. Цялата причинно-следствена верига – обида, заповед, екзекуция – за момента е само версия на прокуратурата, която тепърва трябва да се доказва в съда. Ако обаче тя се потвърди, това ще изрисува стряскащ портрет на висш офицер, превърнал държавния военен ресурс в лична наказателна шпицкоманда заради съседска свада.

Преди ареста Лучанов е бил в неизвестност, след като самоволно напуска частта си (прословутото в украинската армия СЗЧ – *самоволно напускане на частта*). Генералният щаб го обявява за издирване и незабавно отстранява от служба останалите заподозрени. Междувременно бяха арестувани още девет военнослужещи от бригадата, сред които и командирът на батальон старши лейтенант Долголенко. Така само за десет дни – от първия сигнал на 3 юли до ареста на Лучанов – случаят прерасна от разследване на битово изчезване в мащабно дело срещу цял отряд от армията. Разследването се води от районната полиция на Бяла Църква по обвинения в умишлено убийство и незаконно лишаване от свобода – престъпления, които се наказват с най-строгите мерки на закона.

Реакцията от върховете на властта дойде светкавично и с необичайна категоричност за казус, в който е замесен действащ бригаден командир. Главнокомандващият Олександър Сирски нареди на Службата за военен право ред и на полицията в Киевска област лично да контролират разследването. Президентът Володимир Зеленски също взе отношение, като заяви, че всички обстоятелства ще бъдат щателно проверени: „Установяването на пълната истина и подвеждането под отговорност на всички виновни е необходимо за цялата страна“.

Случаят хвърля огромно петно върху 155-а бригада „Анна Киевска“. Кръстена на киевската княгиня и френска кралица, тя беше замислена като витрина на военната модернизация на Украйна. Частта се изграждаше с мащабна френска и съюзническа подкрепа, преди да бъде хвърлена в един от най-кървавите участъци на фронта край Покровск, където понесе тежки загуби и вълна от дезертьорство. Скандалите обаче я преследват още преди тежките боеве. В края на 2024 г. избухна криза с масово самоволно напускане на позиции. Военният анализатор Юрий Бутусов тогава обяви, че близо 1700 души са дезертирали, включително войници, преминали обучение във Франция. Париж призна за подобни случаи по време на подготовката, но ги определи като „маргинално явление“. Предишният командир на бригадата, полковник Дмитро Рюмшин, беше сменен в средата на декември 2024 г. и по-късно задържан за проявено бездействие в бойна обстановка. Самият Лучанов пое поста едва през февруари 2026 г., идвайки от 425-и щурмови полк „Скеля“.

Признаците за ерозия на дисциплината продължиха и под негово ръководство. През май в интернет изтече видеоклип, на който се вижда как военнослужещ от бригадата бие вързан свой колега (тогава Лучанов отрече да има общо). На свой ред полк „Скеля“, откъдето идва командирът, също се разследва за системно насилие над войници, довело до поредица небойни смъртни случаи. На този фон, бруталното обвинение за убийството на братята Мосейчук не идва като гръм от ясно небе, а като най-тежката точка в дълга поредица от червени флагове.

Така от елитен проект 155-а бригада извървя пътя през масово дезертьорство, сменени и арестувани командири, разследвания за вътрешно насилие и накрая – обвинение в организирано отвличане и екзекуция на цивилни граждани. Тази хронология очертава не просто изолиран провал, а среда, в която командната верига и военната дисциплина са се разпаднали по всички шевове.

Въпреки тежестта на тези факти, историята не бива да се превръща в преждевременна присъда. Повдигнатите обвинения все още трябва да бъдат доказани в съда, а черната серия от скандали в една бригада не означава автоматично, че всеки инцидент е следствие от предишния. Напълно възможно е случаят „Мосейчук“ да се окаже изолирано, макар и зловещо престъпление на шепа хора, а не системен дефект.

Именно затова истинският тест за Украйна не е самият арест, а това, което последва. Залогът надхвърля съдбата на една военна част. „Анна Киевска“ беше символ на обещанието, че Украйна може да създава елитни части по стандарт на НАТО. Днес обвинението твърди, че двама цивилни братя, синове на загинал на фронта герой, са убити от войници от същата тази бригада. Ако делото стигне до прозрачен процес и присъди по високите етажи на командването, това ще е безпрецедентен триумф на украинското военно правосъдие. Ако обаче потъне в архивите с безкрайни отлагания, изгубено в шума на войната, това ще потвърди най-мрачните опасения: че „Анна Киевска“ е просто поредното място, където отговорността изчезва безследно.

Зеленски в Париж: Украйна търси собствена противоракетна отбрана

🇺🇦🛡️🇫🇷 Украйна ще изложи пред партньорите си своя антибалистична програма – това постави на върха на дневния ред украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Париж на 13 юли заедно с първата дама Олена Зеленска, в навечерието на националния празник на Франция.

„Нашият върховен приоритет е антибалистичната отбрана,“ написа Зеленски в X още при пристигането си, определяйки разговорите във френската столица като шанс за „значително по-големи възможности“ пред украинската отбрана. За първи път Киев излага плана си на среща, събрала едновременно държавни ръководители, съветници по националната сигурност и компании от сферата на отбраната – тези, които могат да вложат технологии, финансиране и производствен капацитет за изграждането на нова система срещу балистични ракети.

Спешността има конкретна причина. През последния месец руските балистични удари по градовете и енергийната мрежа на Украйна се оказаха практически неуязвими с наличната отбрана – прехващачите за системите Patriot са почти изчерпани, докато руските балистични ракети, летящи с няколко пъти над скоростта на звука, преодоляват отбраната, която иначе спира по-бавните цели. Само през изминалата нощ Русия изстреля 134 далекобойни ударни дрона и 3 ракети; украинските ВВС съобщиха, че са свалили или заглушили и 3-те ракети и 123 дрона, но 6 безпилотни апарата все пак нанесоха щети на 5 локации. С наближаване на зимата – сезонът, в който Русия традиционно засилва ударите по електрическата мрежа, отопление и водоснабдяване – Киев бърза да затвори тази пролука преди студовете.

Оттук идва и обратът, който отличава срещата в Париж от поредната молба за допълнителни доставки. Наред с тях, Украйна тласка своите партньори към нещо по-трайно – собствена индустриална основа за противоракетна отбрана. По думите на служител от френското председателство фокусът обхваща три посоки едновременно: осигуряване на нови американски прехващачи Patriot, ускорено разгръщане на френско-италианската SAMP-T и най-съществено за Киев – начини европейската и украинската военна индустрия да разработят собствени алтернативи. Преди началото на срещата 9 държави, сред които Италия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия, заседаваха с около дузина компании – сред тях Eurosam (производителят на SAMP-T), Leonardo, Thales и Saab – с ясната цел да ги подтикнат да направят повече. Дипломати очакват в Париж да бъде обявено формализирането на проекта FREYJA – украинският опит да се сглоби собствена антибалистична система.

FREYJA засега е по-скоро посока, отколкото оръжие. В основа стои ракетата FP-7.X на украинската компания Fire Point – позната досега с масовото производство на далекобойни дронове и крилатата ракета Flamingo, а сега пристъпваща към една от най-сложните области на съвременната война. FP-7.X е модификация за прехващане на балистичната ракета FP-7, като на 3 юни компанията проведе първия ѝ изцяло управляем маневрен полет. Ракетата, изработена от композитни материали и способна да развие скорост от 1500 до 2000 м/с, е замислена да носи полуактивна инфрачервена самонасочваща се глава, разработвана съвместно с германската Diehl Defence – създателят на IRIS-T. Управляемият полет обаче е далеч от прехват: първата стрелба със сваляне на реална въздушна цел е насрочена едва за края на 2027 г. Дотогава FREYJA остава заявка за технологичен суверенитет, а не действаща отбрана – но заявка, зад която за първи път застава конкретно европейско партньорство и производствена перспектива.

Вторият стълб на тази стратегия минава през Токио. Дни преди Париж Зеленски заяви, че Киев иска да работи с японския конгломерат Mitsubishi Heavy Industries – единственият производител, лицензиран да сглобява прехващачи PAC-3 извън САЩ. Компанията произвежда около 30 такива ракети годишно и може да удвои темпа, стига да се преодолее тясното място с доставките на самонасочващи глави от Boeing. Замисълът стъпва на обещанието, което президентът Доналд Тръмп даде на срещата на НАТО в Анкара – лиценз за производство на Patriot на украинска земя. Пътят обаче е дълъг: японските „Три принципа“ за трансфер на отбранителна техника забраняват износ на оръжие към страна в активен конфликт, а лиценз, започнат от нулата, според оценки на експерти би дал първите ракети едва през 2029–2030 г. Инерцията е налице, но преградите пред нея са реални.

Всичко това се случва на фона на срещата на Коалицията на желаещите в Дома на инвалидите в Париж, ръководена от Макрон, британския премиер Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, която според данни на Kyiv Post вече наброява около 37 държави и събра около 25 държавни и правителствени ръководители. Само седмица по-рано съюзниците в Анкара се ангажираха за 70 млрд евро военна помощ за Киев през 2026 г. Успоредно с преговорите Олена Зеленска се срещна с новия генерален директор на ЮНЕСКО, за да обсъди разширяване на партньорството с Украйна. А утре 25 украински военнослужещи – таванът, допускан за чуждестранни партньори – ще преминат в парада за националния празник на Франция, който тази година ще бъде воден от близо 500 военни от държавите на Коалицията.

Посоката на движение е ясна: от аварийна зависимост от западни доставки Киев опитва да се превърне в съпроизводител, а с времето – в самостоятелен източник на противоракетна отбрана. Календарът обаче е все така безмилостен. Собственият прехващач ще стреля по въздушна цел след повече от година, докато лицензираният Patriot – след няколко. Зимата, която чука на вратата, ще бъде посрещната пак с онова, което съюзниците успеят да изпратят навреме. Париж очерта хоризонта на суверенната отбрана; студът ще провери с колко от нея Украйна разполага още сега.

Три руски авиобомби по Суми: петима убити, сред тях 13-годишно момиче

🇷🇺💥🇺🇦 Русия порази Заричния район на Суми с три управляеми авиационни бомби (КАБ) днес следобед, като уби най-малко 5 души, сред тях 13-годишно момиче, и рани поне 17. Две от бомбите се стовариха върху оживено място в украинския областен град: отсечка с натоварена улица и спирка на градския транспорт, по която в мига на удара се движели пешеходци, леки автомобили и пътнически микробуси. Третата порази обект от критичната инфраструктура на града. За удара и първите жертви съобщи началникът на областната военна администрация Олег Григоров, а областната полиция потвърди, че сред загиналите има дете.

13-годишното момиче чакало на автобусната спирка, когато една от бомбите се взривила върху самото пътно платно, съобщи полицията. Ударът дошъл посред бял ден, в жилищна част на града, далеч от какъвто и да е военен обект – избор на цел, който очертава характера на атаката по-ясно от всяко определение. Разрушенията се простират върху цял квартал: обгорял пътнически микробус, повредени жилищни блокове, автокъща, бензиностанция и ресторант, десетки смачкани автомобили. Взривните вълни изкъртиха стъклата и балконските рамки на стотици апартаменти в съседните блокове, става ясно от снимките, публикувани от Григоров.

Един от боеприпасите се взривил в средата на платното и покосил хората на спирката, както и водача на микробуса, съобщи местното издание Kordon.Media; няколко от откараните в болница са с ампутации на крайници. Григоров призова жителите да останат в укрития и да не се доближават до местата на ударите заради опасност от повторен обстрел – тактиката на т.нар. „двоен удар“, при която втора бомба поразява спасителите и струпалите се хора минути след първата. „Заплахата от вражески атаки остава. Стойте на безопасни места и не се приближавайте до местата на ударите заради риска от повторни удари,“ заяви той.

Спасителните екипи работеха сред развалините часове след атаката, а броят на пострадалите нарастваше успоредно с разчистването. Първоначалната сметка на Григоров – четирима убити и седемнадесет ранени, трима от тях в тежко състояние – се повишаваше, докато нови пострадали продължаваха да търсят помощ; отделни украински издания дадоха до 27–30 ранени, а данните остават предварителни.

За Суми това е вторият тежък удар с авиобомби за под седмица. На 3 юли руска КАБ порази центъра на града и уби 4 души, сред които 5-годишно момиче и майка му, а близо 40 души бяха ранени. Областният център на под 30 км от руската граница отдавна попада в обсега на планиращите бомби, които авиацията пуска от самолети в руското въздушно пространство, които доскоро оставаха оръжие на фронтовата линия, а не на градовете дълбоко в тила.

Ударът по Суми дойде часове след поредната нощна атака срещу Украйна с балистични и крилати ракети и над 120 дрона. По данни на Военновъздушните сили на Украйна са свалени 111 дрона, но нито една от 6-те балистични ракети, които се стовариха върху Киев и раниха най-малко 11 души, сред тях едно дете. Украйна нееднократно предупреди, че ѝ липсват ракети прехващачи срещу балистичните заплахи; след атаката от тази нощ президентът Володимир Зеленски отново призова партньорите да ускорят доставките на системи Patriot и прехващачи и да изпълнят ангажиментите, поети на срещата на НАТО.

Разследващите още уточняват точни брой жертви, а естеството на поразената критична инфраструктура не е разкрито публично. Но онова, което вече е сигурно – три авиобомби, стоварени по средата на следобеда върху улица, спирка и жилищни блокове в областен център – очертава удар, чиято цена пада почти изцяло върху цивилното население.

Анализ: Украйна събира далекобойните удари в постоянно командване срещу Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 Президентът Володимир Зеленски подписа указ за създаване на ново командване, натоварено да ръководи далекобойните удари по Русия – първият път, в който Киев поставя на постоянна щабна основа кампания, водена досега импровизирано, от разпръснати части и служби.

Указът, публикуван на президентския сайт и обявен в традиционното му вечерно обръщение, поставя пред структурата цел, формулирана без евфемизъм: да фокусира стратегическите способности върху прецизни удари и да свали военния потенциал на Руската федерация. Самият президент определи командването като предназначено за „глобално въздействие върху Русия в тази война“.

„Това командване трябва да съсредоточи 100% от наличните ресурси, за да намали още по-видимо руския военен потенциал. Командирът в това направление ще бъде силен и определено максимално опитен“, заяви Зеленски. Името на командира той не обяви – знак, че назначението още се обмисля, а не че се крие.

В обръщението президентът оповести втора нова структура – Обединените сили за бързо реагиране – нов род войски, замислен да слее щурмовите части, безпилотните системи и артилерията в бързо разгръщащо се формирование по фронта. За негов ръководител Зеленски посочи бригаден генерал Дмитро Волошин, командир на 8-и десантно-щурмов корпус и носител на званието Герой на Украйна, с когото вече е провел разговор; формалното назначение предстои. Ходът продължава широкото преустройство на украинската армия от началото на 2026 г. – прегрупирането в корпусна система, в чиито рамки самият 8-и корпус беше сглобен тази година от елитни аеромобилни и десантно-щурмови бригади. Целта е маневрената пехота да бъде споена с дроновете и артилерията, които днес решават сблъсъците по фронта, вместо те да остават разпилени по отделни бригади. Логиката е извлечена от 4 години война, в която наситеният с дронове фронт направи старото деление между десант, артилерия и безпилотни части все по-изкуствено.

Прекрояването на щурмовите части не идва във вакуум. Зад премереното изказване на Зеленски, че „преди всичко“ трябва да се промени „отношението към хората“ и че „правоохранителните органи предприемат процесуални стъпки“, стои скандалът около 425-и отделен щурмов полк „Скала“. Разследване на „Бабел“ от 23 юни описа най-малко 26 небойни смъртни случая сред мобилизирани между края на 2025 и пролетта на 2026 г., както и изтезания и малтретиране в учебните центрове на полка; командирът Юрий Гаркавий беше отстранен, а Държавното бюро за разследване образува приоритетно досъдебно производство. Щурмовите полкове, които новата структура предвижда да събере под единно командване, са именно средата, в която изплуваха злоупотребите – затова реформата се тълкува колкото като организационна крачка, толкова и като отговор на криза, която Киев вече не може да си позволи да подмине.

По-съществената от двете стъпки обаче е първата. Повече от година Украйна води далекобойните си удари като кампания, която самата тя нарича „санкции с голям обсег“ – настъпателна дронова офанзива по руския тил. Обявената в края на юни серия удари по руската енергетика и военна промишленост беше поредната ѝ вълна. На 1 юли украински дронове поразиха за втори път рафинерията в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия – един от най-едрите руски производители на масла – и завод в Пензенска област на около 600 км, който произвежда сензори за крилати и балистични ракети, авионика за изтребители и бомбардировачи и апаратура за разузнавателни спътници.

Мащабът, който Киев декларира, надхвърля отделния удар: само за юни, според данни на Министерство на отбраната, ударите са засегнали 11 рафинерии и 8 обекта на военно-промишления комплекс, включително артилерийския „Титан-Баррикади“ във Волгоград и завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари, а най-далечните цели са над 2000 км – от окупирания Крим и Краснодарски край до Западен Сибир.

Ключово за оценката на способността е, че тези цели лежат далеч отвъд обсега на западните системи, с които Украйна разполага – американските ATACMS и британско-френските Storm Shadow стигат до около 300 км; Волга и Урал достига единствено собственият украински арсенал: еднопосочните ударни дронове от типа „Лютий“ и крилатата ракета „Фламинго“. Досега кампанията се провеждаше успоредно от няколко ведомства – Силите за безпилотни системи (СБС) на майор Роберт „Мадяр“ Бровди, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), всяко със свои дронове и програми; новото командване застава над тях като координиращ пласт, обединяващ разпръснати средства на едно направление и да сложи край на паралелните разчети.

Създаването на командване е ход на организационно-стратегическо ниво. Само по себе си то не увеличава бойната способност на украинските сили по фронта, а институционализира темпа и координацията на една отделна линия на усилие – изтощаването на руската военно-индустриална и енергийна база. С други думи, Киев вече третира стратегическо-индустриалната ерозия не като импровизация, а като траен елемент от замисъла на войната; консолидирането на разпръснатите досега способности под общ щаб издава именно намерение да се поддържа, а не еднократен жест.

Според данни на Министерство на отбраната ударите по рафинерии през първите шест месеца на 2026 г. са 194 – 11 пъти повече от същия период на 2025 г. – и са извадили от строя 42% от прогнозния капацитет на Русия (около 700 000 барела дневно) при загуби за отрасъла, оценени на около 13,5 млрд долара от август 2025 г. насам. Независими оценки рисуват по-сдържана картина: анализ на фондация „Карнеги“ определят руския петролен сектор като наранен, но несломен – заводите се ремонтират, потоците се пренасочват, а адаптацията изяжда част от ефекта. Доказуемото е по средата: руското производство на горива през юни е спаднало с около 25% на годишна база и се движи под вътрешното търсене, а приходите от петрол и газ за първите пет месеца на годината – с близо 30%.

Оттук идва и истинският залог на новото командване. Въпросът никога не е бил дали Украйна е способна да поразява руските рафинерии, това беше доказано многократно, а дали може да поддържа темп, при който ремонтът изостава от ударите. Декларираните близо 194 удара по рафинерии за 6 месеца дават порядък от около 30 удара месечно – честота, чийто кумулативен ефект зависи от това дали изпреварва темповете на тяхното възстановяване. Постоянната щабна структура е именно опит този темп да се институционализира – да превърне поредицата отделни удари в устойчива кампания с натрупващ ефект вместо в серия ефектни епизоди. Самата кампания Киев вписа в политически разчет още към края на юни, когато Зеленски обяви серията дълбочинни удари като натиск, насочен към придвижване на Кремъл към масата за преговори.

Зеленски: Китай отправи „остър и недвусмислен“ ултиматум към Русия срещу използването на ядрено оръжие

🇺🇦🇨🇳 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай за първи път е отговорил „остро и недвусмислено“ на руската реторика във връзка с възможното използване на ядрено оръжие срещу Украйна.

В отговор на въпрос на Радио НВ Зеленски сподели, че няколко европейски лидери са го информирали за наскоро проведени разговори с китайски представители, които ясно са заявили, че Пекин е против всякаква употреба на ядрени оръжия.

„Няколко европейски лидери ми споделиха, че са разговаряли с представители на Китай. По техните думи, Китай е реагирал изключително сериозно, остро и недвусмислено на твърденията в руските медии за възможно използване на ядрено оръжие“, каза Зеленски.

„Струва ми се, че това е първият път, в който Пекин реагира толкова ясно и категорично“, добави той и разкри, че китайските представители са поставили това, което европейските лидери определят като ултиматум, отхвърлящ каквито и да било дискусии за ядрена ескалация.

„Както ми предадоха европейските лидери, китайската страна е заявила под формата на ултиматум, че не може да има никакви разговори за използване на ядрено оръжие“, посочи Зеленски.

Украинският президент отбеляза, че Темата за Китай е била сред обсъжданите въпроси по време на срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара, наред с войните в Украйна и Близкия изток.

„С президента Тръмп обсъдихме Китай, ролята му в тази война, неговото участие или потенциално участие, както и неговите възможности. Но с цялото ми уважение, бих искал детайлите от този конкретен разговор да останат само между мен и американския президент“, каза той.

По думите на Зеленски, по време на двустранните срещи на върха няколко европейски лидери също са повдигнали въпроса за потенциалната роля на Китай в подпомагането на прекратяването на войната.

Изявленията му идват след поредица от шумни призиви в Русия за ядрена ескалация. В началото на юни бившият президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че ядреният апокалипсис е „реалистично възможен“, възобновявайки ядрената реторика на Кремъл на фона на продължаващата война на Москва срещу Украйна.

„Често ме упрекват, че използвам остра реторика и говоря за ядрен апокалипсис, но за съжаление той е реалистично възможен“, заяви Медведев по време на руския федерален образователен маратон „Знание“.

Медведев подчерта, че подобни сценарии не могат да бъдат изключени и изтъкна, че Русия трябва да остане подготвена за тях. „Именно затова страната ни разполага с триада от стратегически ядрени сили, която се поддържа в изправно състояние“, каза той.

Тези изказвания бяха поредните от серия ядрени заплахи, отправени от Медведев, откакто Москва започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г. Той многократно е обвинявал западните държави, че ескалират риска от директна конфронтация, като доставят оръжие на Киев.

Бившият американски посланик в Украйна Стивън Пайфър заяви по-рано пред Kyiv Post, че реториката на Медведев не бива да се разглежда като официална политика на Кремъл, осмивайки многократните ядрени заплахи на бившия руски лидер.

„Бившият президент Медведев казва много неща, които, честно казано, са на границата на безумието или направо са лудост“, каза Пайфър и допълни още, че Москва често използва ядрените заплахи като тактика за сплашване, целяща да отслаби западната и европейската подкрепа за Украйна.

По-късно, на 9 юни, член на Законодателното събрание на Санкт Петербург публично предложи употребата на ядрено оръжие срещу Украйна с аргумента, че т.нар. „специална военна операция“ не протича по план.

На 21 юни руският олигарх Константин Малофеев призова военните да нанесат ядрени удари по „терминали, фиброоптични кабели в Атлантическия океан и с шрапнелни ракети в космоса“, за да прекъсне възможностите на Украйна за командване и контрол.

Нов пакет PAC-3 за Украйна, но Русия изстрелва двойно повече ракети

🇺🇦🤝🇺🇸 Украйна ще получи нов пакет прехващачи PAC-3 за американските зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot през следващите дни, докато с няколко европейски партньори са договорили отделни доставки на същите ракети. Това съобщи президентът Володимир Зеленски в изявление за пресата само ден след срещата на върха на НАТО в Анкара. В същото изявление той подчерта, че полученото остава далеч под нужното, за да спре руските балистични удари по украинските градове.

„Един пакет ще дойде скоро, няма да кажа кога – един пакет PAC-3. Договорихме се. Но не е достатъчен“, отбеляза той. За европейските доставки той беше още по-предпазлив. „Ще получим допълнителни ракети PAC-3, но срокове още няма“. Т.е. зад обещаната европейска подкрепа е перспектива без календар, докато единствено американският пакет има обозрим хоризонт.

Разминаването между обявеното и наличното е ядрото на новината. По думите на Зеленски Русия изстрелва два пъти повече ракети, отколкото Киев получава по PURL – механизмът, с който европейски и други страни финансират доставките на американски боеприпаси в полза на Киев. Програмата доставя определен брой ракети на месечна база, но темпото на руските удари го изпреварва двукратно. Затова, обясни той, Киев се принуждава да събира ракети едва ли не поединично: „успяваме да вземем по 5, 10, 20 ракети от държава, малко по малко, за да оцелее Украйна.“

Министерство на отбраната на Украйна вече поиска спешна доставка на прехващачи от близо 40 държави – срещу бъдещи доставки, които вече са договорени за Украйна. Отделно министърът на отбраната Михайло Федоров обяви, че се работи по пряко договаряне на покупка на PAC-3 – досега тя получаваше прехващачи почти изцяло като военна помощ или по механизма PURL, а не със собствена поръчка, и директната покупка би била нов за Киев подход.

Всичко това се случва в условия на критичен недостиг. По сведения на The Wall Street Journal, цитирани от украински издания, страната практически е изчерпала прехващачите за Patriot – единствения комплекс в арсенала ѝ, способен да неутрализира балистични ракети, чиято висока скорост и стръмна траектория ги прави особено трудни за спиране. Точно този дефицит Русия използва в дните преди срещата в Анкара, поразявайки украинската столица с балистични ракети три пъти за под седмица – според репортажи от там руските ракети на практика са поразявали целите си необезпокоявано, тъй като просто не е имало с какво да бъдат свалени. Оттам и упоритостта, с която Зеленски години наред настоява именно за американските прехващачи.

Тук идва разликата, която прави PAC-3 толкова силно търсени. Ракетите от този тип поразяват целта чрез пряко попадение (hit-to-kill) и са проектирани за посрещане на балистични заплахи, а по-старият вариант PAC-2 разчита на бойна глава, поразяваща целта с взрив в непосредствена близост, и е насочен предимно срещу самолети и крилати ракети. PAC-3 се произвеждат единствено в САЩ и Япония по лиценз; Германия произвежда у дома само по-стария PAC-2. Тук се корени структурният проблем: най-ефективните ракети се произвеждат на най-малко места в целия западен арсенал.

На срещата в Анкара на 8 юли президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви решение, което Киев чака отдавна: ще му предостави лиценз да произвежда ракети Patriot. „Ще ви дадем лиценз да произвеждате Patriot. Това е доста готино. Така няма да можете да се оплаквате, че не ви даваме достатъчно,“ каза Тръмп на среща със Зеленски. Оповестяването е политически пробив, но не и бърза материална помощ. Не е уточнено дори кой вариант – по-простият PAC-2 или по-сложният PAC-3 – ще бъде разрешен за производство, а по преценка на индустриални източници реални ракети, произведени в Украйна, биха излезли най-рано след месеци, ако не и години, дори при незабавно съдействие от Lockheed Martin, главния изпълнител в този сегмент, наред с RTX. Полша заяви готовност да съдейства за производството и обслужването, макар официално потвърждение за конкретни доставки да няма.

Обявените пакети се вписват в поредица от малки доставки. Миналия месец Германия заедно с партньори от НАТО успя да събере партида от 35 ракеит PAC-3 за Киев. През март испанското правителство предаде 5 ракети PAC-2. През април беше подписана сделка за над 4 милиарда евро за PAC-2 с германско участие, но доставките по нея не се очакват до края на годината. Всяка от тези пратки укрепва отбраната поединично; нито една не променя аритметиката, при която Русия изстрелва повече, отколкото цялата верига успява да достави. Като единствен траен изход Зеленски посочи „алтернатива на PAC-3“ – планираната европейска противоракетна система Freya, върху която в идните седмици трябва да заседае коалиция от държави, произвеждащи компоненти за нея. Проектът обаче е хоризонт, не отговор на днешния недостиг.

Обявените доставки са реално, но само частично облекчение. Американският пакет ще поднови изчерпания резерв и ще задържи системите в строя; европейските договорки добавят перспектива без уточнен график. Пропастта между това, което руската армия изстрелва, и това, което Украйна е способна да неутрализира, обаче е отворена. Докато производството на най-търсените ракети е заключено между само две държави, а собственият лиценз ще бъде факт едва след месеци, отбраната на украинските градове ще продължи да се крепи на пратки, изтръгвани поединично от десетки партньори – достатъчни да поддържат щита жив, но не и да го направят наистина ефективен.

Тръмп обмисля посещение в Украйна след среща със Зеленски в Анкара.

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля покана за историческо посещение в Украйна след разговори на високо равнище с украинския президент Володимир Зеленски на 8 юли в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара.

Официален представител на Държавния департамент на САЩ потвърди, че американският президент не изключва възможността за такова пътуване, въпреки че решаващ фактор остават критичните опасения за сигурността, съобщава RBC.

Според официалния говорител на департамента Иън Бейтсън, липсата на отказ на поканата от страна на Тръмп показва, че той оценява активно предложението. Бейтсън отбеляза, че след като Тръмп не е казал „не“, това естествено означава, че обмисля въпроса и ще вземе сам окончателно решение.

Основното предизвикателство при планирането на официално посещение от такова високо ниво в държава, изправена пред пълномащабна война, включва логистични и защитни мерки. От Вашингтон подчертаха, че сигурността е изключително чувствителен въпрос за всеки действащ президент на страната, отбелязвайки, че Тръмп изрично е адресирал тези рискове по време на дискусиите.

Дипломатическата покана беше отправена по време на среща, описана и от двамата държавни глави като позитивна, на която Тръмп не отхвърли варианта да пътува до Киев. Говорителят добави, че президентът е приел поканата, участвал е в продуктивен разговор и просто е дискутирал настоящата ситуация на терен, вместо да отхвърли предложението.

На срещата на върха на Г-7 Тръмп е останал силно впечатлен от украинските удари по цели в дълбочина на руската територия и се е съгласил да засили санкциите срещу руския енергиен сектор. Тази позиция показа видима промяна спрямо предишни оценки, тъй като дотогава американското разузнаване смяташе Русия за страната с надмощие на бойното поле. Европейски дипломати отбелязаха осезаема промяна в отношението на официални лица отвъд океана, които вече не разглеждат Москва като страна, която печели войната.