Стотици киевчани поискаха оставката на Кличко седмица след критиката на Зеленски

🇺🇦 Няколкостотин души се събраха в събота пред сградата на Киевската градска държавна администрация (КМДА) на ул. „Хрещатик“, за да поискаха оставката на кмета Виталий Кличко, който управлява столицата от 2014 г. Митингът продължи над два часа със скандирания „Киев без Кличко“ и „Позор“. Той се състоя 4 дни след като президентът Володимир Зеленски заяви публично, че Киев изостава в подготовката за зимата от почти всички области на страната, и 3 дни след като Върховната рада го извика да се отчете.

Картонените плакати изразяваха недоволството директно: „Къде са укритията?“, „Оставка“, „12 години безотговорност“, „Кмет или мародер?“. Други призоваваха Кличко „да напусне Киев“. Така протестиращите отправиха към него собствения му съвет от началото на октомври, когато той препоръча на жителите, които имат възможност, да обмислят временно заминаване преди тежката зима. Митингът свикаха граждански движения, като „Марш за Киев“, „Пасажерите на Киев“, „Автомайдан“, „Право на град“, доброволческа група Repair Together и организация „Социално движение“. Общата им декларация изрежда 8 групи оплаквания: от недостига на укрития и липсата на резервно захранване за комуналните системи до наказателните дела срещу служители на КМДА, които по думите им остават без последици, и застрояването на исторически терени.

„Смятаме, че оставката на Кличко може да изпрати положителен сигнал не само в Киев, но и цяла Украйна, че градоначалниците трябва да изпълняват задълженията си“, отбеляза пред The Kyiv Independent Олексий Громов от „Социално движение“. Имаше и хора, дошли в подкрепа на Кличко. Една жена от тях попита защо протестиращите не се обръщат към военната администрация на града. Фракцията на Кличко в градския съвет (УДАР) призова киевчани да не излизат заради опасността от руски удар по събрали се на едно място хора. Самият кмет заяви пред телевизия „Киев24“ на 13 октомври, че е готов да се срещне „с онези, които имат реални предложения какво не е направено както трябва и какво още трябва да се направи“, но добави: „В никакъв случай няма да се оправдавам.“

Натискът върху него започна от Банкова. „Почти във всички области на Украйна, включително граничните и прифронтовите, плановете за устойчивост са изпълнени по-ефективно, отколкото в столицата“, отбеляза Зеленски на 13 октомври. В същото съобщение той обяви „рационална промяна в начина на управление на Киев“ и добави: „Подготвяме решение.“ Президентът е провел консултации за Киев с представители на сектора за сигурност, бизнеса и местната власт. Сред участниците украинските медии посочват бившия шеф на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк, ръководителя на Държавната агенция за възстановяване Иван Федоров и кмета на Харков Игор Терехов. Същия ден Радата реши със 151 гласа да извика Кличко, за да се отчете.

Кметът се яви в парламента на 14 октомври и отговори с обвинения към правителството. „Тази година се подготвяхме под обстрела на врага, докато властта устройваше шоу с плана за устойчивост“, заяви той от трибуната. По неговите данни ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6 са били удряни 12 пъти през 2022 г., 7 пъти през 2023 г. и нито веднъж през 2024 г. През 2025 г. ударите са били 19, а тази година наближават 50. Кличко попита къде е ПВО на столицата и заяви, че общините в цялата страна „решават проблеми, създадени от правителството“, имайки предвид замразеното финансиране на проектите за енергийна устойчивост. Според него градът е подготвил близо 700 генератора и 70 мобилни котелни за топло- и водоснабдяването и е изградил три дизелови електрически централи и резервен водоизточник.

Депутатът Маряна Безугла сложи на трибуната табела „Кличко, къде са укритията?“ и заяви, че „конкретни отговори не са чути“. По данни на Министерството на финансите, цитирани от The Kyiv Independent, обаче към 1 септември са били усвоени 51,1% от над 2,3 млрд. долара, предвидени за подготовката на Киев за зимата.

Аварийните прекъсвания на тока и водата бяха подновени в Киев на 30 септември, тъй като Русия поднови кампанията си срещу енергийната система, и оттогава генератори бръмчат почти на всяка улица. Режимите на тока не са нови за града, но почти ежедневните спирания на водата са новост. Заместник-директорът на общинското дружество „Киевводоканал“ Сергий Горкуценко обясни причината пред „Украинска правда“: „Цялото електрооборудване на водоканала е от 70-те години. При такива скокове на напрежението просто не издържа и изгаря.“ Тази година проблемът засяга не само водоподаването, но и канализацията. Без нея, предупреди той, за три дни ще настъпи „епидемиологична катастрофа, защото никой няма да спре да ползва канализацията“.

Най-острото обвинение на улицата засяга укритията, за които столичани се оплакват от години, въпреки че пълномащабната война продължава вече над 4 години и половина. На 11 септември Кличко отбеляза, че са закупени мобилни укрития и „до месец първата партида, около 40 или 50, доколкото си спомням“, ще бъде поставена на спирки на градския транспорт без постоянно укритие. На 6 октомври КМДА съобщи за разследващото издание „Слидство.инфо“, че ще пристигнат много по-малко укрития и това ще отнеме много повече време. Първото ново мобилно укритие се появи на 15 октомври на Берестейски проспект, до спирката при парка на Иван Багряни. В него има до 10 места за сядане и място за инвалидна количка, а покупката и монтажът са платени от дарители, които кметът е привлякъл. Градската управа планира още 14 укрития, за които процедурата по поръчката е в ход.

Исканията на протестиращите обаче трудно ще бъдат изпълнени отвън, защото Киев се управлява от три центъра. Кличко е избраният кмет и едновременно с това ръководи КМДА – на тази длъжност го назначава президентът. След началото на пълномащабната война градът има военна администрация, чийто временен началник от 17 юли е Андрий Ткачов, дотогава първи заместник. Зеленски не може да освободи Кличко като кмет, а само да му отнеме ръководната позиция в КМДА. По време на военното положение избори не се провеждат и киевчани не могат да го сменят чрез гласуване. Громов очаква, че ако това стане, на мястото му ще бъде поставен лоялен на президента човек.

Последователността на събитията през изминалата седмица е ясна: президентска критика на 13 октомври, изслушване в Радата на 14-и, уличен протест на 17-и. Митингът обаче свикан от граждански организации, които призоваха местните да излязат още на 12 октомври, един ден преди Зеленски да се изкаже, а част от исканията им за укритията, корупцията и застрояването са по-стари от сегашния спор с Банкова. Кличко вижда в натиска кампания за отстраняване на избран кмет. Противниците му виждат закъсняло търсене на отговорност за град, който влиза в петата зима във война с едно ново мобилно укритие и помпи, които се захранват от електрооборудване от 70-те години. Дали улицата ще ускори развръзката, ще проличи по две неща: дали Зеленски ще подпише указ за ръководството на КМДА и дали обещаните 14 укрития ще бъдат поставени преди първите студове.

Зеленски се чувства предаден от Тръмп: „За нас това е война“

🇺🇦🗣️🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски призна, че се чувства предаден от Доналд Тръмп, и обвини американския президент, че е застанал на грешната страна в седмицата, в която Вашингтон облекчи санкциите срещу руския дизел, а украинските военни загубиха част от спътниковата си връзка. „За нас това е война, а за някого е икономика, за някого бизнес, и това не е честно“, заяви той в интервю за британския водещ Пиърс Морган, записано на 14 октомври в лондонското му студио часове преди срещите с премиера Анди Бърнам и с крал Чарлз III.

На въпроса дали се чувства предаден, Зеленски отговори: „Наистина, да. Наистина, казано между нас.“ Веднага уточни, че нещата са „малко по-сложни от моите емоции или чувства“, защото Украйна трябва да оцелее и разчита на стратегическите си партньори. За САЩ каза: „Жалко е, че губим силен партньор.“ Морган го попита дали губи Америка. „Да, но не заради нас. Не можем да бъдем слаби, иначе няма да оцелеем. Ние не продаваме страната си. Вижте, за нас не става дума за бизнес. Това е просто животът ни, нашата страна, нашето тяло, нашият дом, нашите деца.“ Това го доведе и до най-острата му реплика: „Затова боли, когато президентът Тръмп избира една страна, и тя не е нашата.“ Киев приема Тръмп да заема междинна позиция, добави Зеленски, „но ако си по средата, трябва да останеш по средата, а не на грешната страна“. Той търси вината в обкръжението на Тръмп: „Мисля, че съветниците му грешат. Не знам кой го тласка далеч от правилната страна.“

Разривът се задълбочи в рамките на 6 дни. На 9 октомври, след телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде общ лиценз № 135, който до 7 април 2027 г. разрешава търговия с руски дизел, включително внос в САЩ. На следващия ден Тръмп заяви пред журналисти: „Предлагам им да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка“, и добави, че е „време Украйна да си намери нов президент“. Илън Мъск го подкрепи в X: „Зеленски прекали“. Преди това Тръмп заяви, че украинските удари по руските рафинерии са виновни за поскъпване на горивата, а екипът му, по данни на Financial Times и CNN, заплаши да спре обмена на разузнавателна информация и доставките на оръжие, ако Киев не прекрати атаките. На 11 октомври Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което изненада Киев.

Още формулировката на примирието постави двете страни в неравностойно положение. Служител на Белия дом заяви пред Axios, че то засяга само петролните рафинерии, а споразумение за енергийната мрежа не последва. Такова примирие щади многобройните руски заводи, а оставя незащитена украинската критична инфраструктура – най-уязвимото място на страната. Киев обяви, че не е атакувал рафинерии в Русия от 11 октомври. Москва продължи ударите: в нощта срещу 14 октомври Русия изстреля 39 балистични ракети, от които бяха свалени 4, и 128 дрона, от които бяха свалени 115, по данни на ВВС на Украйна. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за „масиран удар“ по 4 електрически централи в Киев и региона и 2 в Харков. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков попита още на същия ден: „Какви са очертанията на енергийното примирие и какво означава то? Конкретизирано ли е?“ Вицепремиерът Александър Новак пък заяви, че украински дронове са ударили заводи в Саратовска и Рязанска област, а съветникът на Зеленски по комуникациите Дмитро Литвин определи твърдението за фалшификат. Тръмп не е упрекнал Москва за ударите.

Същата нощ, около 1 ч. според Зеленски, терминалите Starshield на украинската армия започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч. Starshield е военната версия на спътниковата система Starlink на SpaceX, а услугата за украинската армия се плаща по договор с Пентагона. С такава скорост летят ударните дронове и прехващачите срещу реактивните дронове „Шахед-238“. Президентският съветник Сергий Бескрестнов заяви, че ограничението е наложено без предупреждение, провалило е няколко операции и „не може да е съвпадение“. „Сигурен съм, че знаеха какво правят“, каза Зеленски пред Морган. Военните му потърсили SpaceX и американски генерали, но самите те не повярвали, че става въпрос за техническа повреда: „Ние сме професионалисти. Когато скоростта на Starlink спада, разбираме какво става. Значи са го изключили. Това е тяхно решение.“ Решението на Мъск той нарече „голяма грешка“, която „ще донесе много човешки загуби“: хора ще загинат, ако атаките продължат, а Starlink не работи. Допусна, че може да става дума за „голям технически проблем“, но поиска системата да бъде включена отново, защото „така ще бъде честно, както трябва да бъде между партньори“.

Вечерта на 14 октомври, след интервюто, бившият министър на отбраната Михайло Федоров съобщи в X, че връзката при скорост до 160 км/ч се възстановява, благодари на Мъск и поиска ограничението на Starshield да падне изцяло. Мъск отговори: „Системите Starshield са собственост на правителството на САЩ и са под негов контрол. Решенията за всякакви ограничения на скорост или употреба се вземат от американските военни и в крайна сметка от президента.“ Обикновеният Starlink според него е търговска услуга единствено за граждански или отбранителни цели. Министерството на отбраната на Украйна каза пред журналисти, че таванът остава, но качеството на връзката при скорост до 160 км/ч се е подобрило. Така собственикът на SpaceX пренасочи към Пентагона и Тръмп упрека, който Зеленски отправи към него.

Вторият проблем, който Зеленски описа, е разузнавателният обмен за изстрелванията на руски балистични ракети. Партньорите от САЩ обяснили прекъсванията с „технически проблеми“ и уверили, че системата ще работи, „но половината нощ отново не работеше“. Киев беше атакуван с балистични ракети за две поредни вечери, на 12 и 13 октомври, преди сирените да се включат. „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви Тръмп пред Reuters на 13 октомври.

Зеленски представи и собствени данни за загубите на фронта. Според него в момента руската армия губи по 43 хил. военнослужещи месечно – убити и тежко ранени. Това е повече от когато и да било във войната, като убитите са 20–25 хил. На всеки убит украински военен се падат от 7 до 10 руски. В украинската армия на един убит се падат 5–6 ранени, докато в руската броят на убитите и ранените е равен. Зеленски отказа да посочи украинските загуби и съотношението не може да се провери независимо. Числото от 43 хил. се доближава до статистиката от юли на Генералния щаб в Киев, която включва убити, ранени, безследно изчезнали и пленени: тогава руските загуби за първи път тази година надхвърлиха 40 хил. при средно към 34 хил. на месец за първите 7 месеца на 2026 г.

В Европа най-остро реагира Джорджа Мелони. В местния Сенат на 14 октомври, преди срещата на върха на ЕС, италианският премиер нарече сделката за дизела „много рискован избор“ и заяви, че цените на дизела се вдигат главно заради войната в Иран, а не заради Украйна. „Резултатът от това решение е несигурен, а рисковете са ясни: легитимация за Москва“, каза тя и предупреди за свежи приходи за руската агресия и отслабване на натиска, оказван благодарение на санкциите. Обединеното кралство не критикува сделката, а Бърнам заговори в парламента за „възстановяване на отношенията, за да се възобнови подкрепата“. Германия, Великобритания и Франция публично застанаха зад Зеленски след призива на Тръмп за нов лидер в Киев. Самият Зеленски отвърна пред Морган: „Нито Тръмп, нито Мъск, нито който и да е друг на света може да избира президента в други държави.“ На въпроса дали ще подаде оставка каза: „Разбира се, че не. Това е моя отговорност“, категоричен бе той и допусна, че някои „големи играчи“ искат да го сменят, „защото никога няма да приема украинската земя за руска“.

Хронологията от 9 до 14 октомври показва, че за 6 дни 3 условия, от които Киев зависи и които са в ръцете на Вашингтон, се промениха в негов ущърб: санкциите за руския дизел бяха облекчени, разузнавателните данни за пуск на балистични ракети закъсняват, а дроновете загубиха ключова част от комуникацията си. Същите дни Москва получи лиценз за дизела и не чу упрек за ударите по украинските електроцентрали. Фразата на Зеленски за войната и бизнеса назовава точно тази асиметрия. Обратното тълкуване има своя опора: Тръмп настоява, че обменът на разузнавателни данни продължава, прекъсванията се обясняват с технически проблеми, а скоростта на Starshield е частично възстановена за по-малко от денонощие след украинския протест. Частичното възстановяване обаче показва и друго: щом таванът се сваля и вдига за часове, той действа като лост, а Мъск сам посочи чия ръка го държи. Докато цените на горивата остават тема в кампанията преди междинните избори на 3 ноември, натискът върху Киев вероятно ще продължи.

Бърнам ускорява доставките на ракети за Украйна и иска да помири Киев с Вашингтон

🇬🇧🛡️🇺🇦 Обединеното кралство ще ускори доставките на леките многоцелеви ракети LMM, използвани от Украйна срещу руските реактивни дронове, и подготвя нови санкции срещу Москва, военна помощ и финансови пакети за Киев. Канцеларията на премиера Анди Бърнам обяви мерките снощи, броени часове преди президентът Володимир Зеленски да пристигне в Лондон за среща на Даунинг Стрийт и аудиенция при крал Чарлз III. В рамките на новия пакет за зенитни ракети на стойност 45 млн. паунда ще бъдат ускорени доставки за 10 млн. паунда, за да покрият най-спешните нужди на украинската ПВО преди настъпващата зима. Министрите трябва да подготвят останалите пакети през следващите седмици.

„Непоклатимата ни подкрепа за Украйна е жизненоважна, за да сме в безопасност тук, в Обединеното кралство, и за да разполагат хората на фронтовата линия с оборудването, необходимо да отблъснат Русия“, заяви Бърнам. „Посланието ми към украинския народ не може да бъде по-ясно: с вас сме, докато е нужно, ще разширим и ускорим подкрепата си за смелата ви борба за мир в Европа.“ Според него това е не само правилното, но и крайно необходимото решение, защото руската агресия не бива да успее на европейския континент.

LMM (Lightweight Multirole Missile), известна в британската армия като Martlet, е лека ракета с малък обсег, която Thales произвежда в Белфаст. Насочва се по лазерен лъч и е създадена за поразяване на безпилотни апарати, хеликоптери, малки бързоходни плавателни съдове и леко бронирани машини. Лондон я представя като „изключително ефективна“ срещу реактивните дронове, които според съобщение до пресата са бързи и летят много по-високо от класическите варианти на „Шахед“ с витлов двигател. Затова е по-трудно да се прехванат и унищожат, а Русия ги използва за нанасяне на удари в дълбокия тил, включително срещу Киев. Рамката за доставките е от март 2025 г. – 1,6 млрд. паунда за над 5000 ракети LMM в следващите 4 години. На 2 март 2025 г. тогавашният премиер Киър Стармър представи договора с Thales за първоначалната сума от 1,16 млрд. паунда, с възможност за още 500 млн. паунда. Договорът се финансира със заем, гарантиран от британската агенция за експортно кредитиране UK Export Finance.

През нощта руската армия изстреля по Украйна 128 ударни дрона, от които 77 реактивни, както и 39 ракети с балистична траектория: „Искандер-М“, севернокорейски KN-23, С-400, „Циркон“ и „Оникс“. По данни на Въздушните сили на Украйна противовъздушната отбрана е свалила или неутрализирала 115 от дроновете, сред тях 59 реактивни, но само четири от ракетите. Основният удар е бил по Киев, Киевска и Харковска област, а голяма част от балистичните ракети са били насочени към енергийни обекти. В Киев е поразена ТЕЦ-4, една от основните електроцентрали на града. Кметът Виталий Кличко съобщи за двама загинали в девететажен жилищен блок в Деснянски район и за още един в Голосеевски; ранените в блока са 21, сред тях осемгодишно дете. Според Зеленски поне 600 хил. души са останали без ток, а повреди има по 26 елемента на електроенергийната система и по четири обекта в петролния и газовия сектор.

LMM обаче служи за защита единствено срещу дроновете. Украйна сваля балистичните ракети предимно с прехващачите на американските комплекси MIM-104 Patriot и именно тях поиска Зеленски днес сутринта:

„Молим на Украйна да бъдат предоставени допълнителни пакети с противоракети за Patriot“. От Вашингтон зависи и ранното предупреждение. Късно снощи Киев за втори пореден ден не получи от своите партньори сигнал за изстрелването на балистичните ракети, а за засичането им още при пуска Киев разчита до голяма степен на американски сателитни данни. Така прехващачите и известието за пускове, от които е зависима защитата на Киев срещу руските удари с балистични ракети, идват от САЩ, а не от Великобритания.

Отношенията между Киев и Вашингтон се обтегнаха през последните две седмици преди посещението. На 9 октомври президентът Доналд Тръмп обяви договореност, по която Русия ще достави на американския и световния пазар над 300 хил. тона дизел, а Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз. На 11 октомври Тръмп обяви „енергийно примирие“ между двете страни, което Кремъл не потвърди. Според Зеленски през първите два дни след неговото обявяване не е имало украински удари по руски рафинерии и енергийни обекти, докато руските удари са засегнали 19 украински области. Междувременно американски официални лица предупредиха, че обменът на разузнавателни данни с Киев може да спре, ако украинските удари по рафинериите продължат. Зеленски потвърди заплахата пред NPR на 13 октомври, като уточни, че тя не е отправена лично към него: „Казаха го на генералите ми, не на мен“ Тръмп отговори в същия ден, че САЩ помагат на Украйна и продължават да споделят разузнавателни данни.

Обединеното кралство отговаря на завоя на САЩ, без да го критикува. В изявлението за договорката между САЩ и Русия британското правителство обеща да поддържа санкционния натиск върху Путин и отбеляза, че „напълно подкрепя ръководените от САЩ усилия“ за справедлив и траен мир. На 12 октомври Бърнам каза в Камарата на общините, че най-бързият начин дизеловото гориво да се върне на световните пазари „без да бъде възнаграден агресорът“ е енергийно примирие, при което Русия и Украйна прекратяват ударите. Той приветства инициативата на Тръмп и допълни, че сам е поставил въпроса пред американския президент в Ню Йорк. Съобщението от 13 октомври следва същата линия: от Даунинг Стрийт 10 зоват партньорите си да засилят натиска, за да се съобрази Путин с „призива на САЩ за пълно енергийно примирие“. На следващия ден лидерът на либералдемократите Ед Дейви попита Бърнам в Камарата на общините дали договорката за дизела не е „поредното позорно предателство на Тръмп към украинския народ и европейската сигурност“. Премиерът не отговори директно, а описа ролята, която си отрежда: „Моята задача е да опитам да възродя връзките, за да се възстанови и подкрепата.“ Затова в този момент трябвало да внимава и да подготвя почвата за ново сближаване, добави той, а Зеленски „няма да си тръгне от Британия с празни ръце“.

Великобритания оказва икономически натиск върху Русия със свои собствени инструменти. На 12 октомври Бърнам заяви, че след последния пакет санкциите на страната му обхващат над 90% от руския капацитет за добив на петрол. Кабинетът му потвърди, че ще приложи изцяло забраната британски фирми да превозват и застраховат руски втечнен природен газ за трети страни. Тя беше оповестена още през ноември 2025 г. и въведена поетапно през 2026 г. в синхрон с ЕС. Канцлерът на хазната, финансовият министър Джон Хийли, ще използва ежегодната среща на МВФ в Банкок, за да отправи призив към своите партньори да приемат равностойна забрана; външният министър Ед Милибанд отправи същия призив на Варшавския форум за сигурност на 13 октомври. „Призовавам партньорите да подкрепят забраната за руския втечнен газ, както направихме ние във Великобритания, за да ограничим военната каса, от която Путин толкова отчаяно се нуждае“, заяви Хийли. Канада зае по-открита позиция. След разговор между Марк Карни и Зеленски на 11 октомври канцеларията на канадския премиер заяви, че договорката за дизела е „в пряко противоречие с усилията на Украйна, Канада и съюзниците ни“ и „ще осигури допълнителни приходи на Русия, с които ще помогне да се финансира нейната незаконна, неоправдана война срещу Украйна“. В същия ден обаче Карни благодари на Тръмп за усилията му за примирие.

Британската линия съчетава две неща: материална подкрепа там, където разполага със собствен ресурс, и политическа рамка, в която натискът върху Москва е изпълнение на призива на самия Тръмп. Изявлението на Бърнам, според което подкрепата трябва „да се върне“, подсказват, че той смята американската помощ за отслабена. Изминалата нощ показа къде тази помощ е незаменима: британските ракети свалят дронове, но не и „Искандер-М“. Сдържаността вероятно има и двустранна причина. В изявлението си от 12 октомври Бърнам говори за тясната координация между САЩ и Обединеното кралство при охраната на общите бази след инцидентите в RAF Fairford и RAF Molesworth. Първият от тези два инцидента официално бе свързан с Иран, а скандал с Вашингтон би засегнал и тази зависимост. Дали посредническият подход носи резултат, ще проличи през следващите седмици по 3 признака: дали Украйна отново ще получава предупреждения за пускове на балистични ракети, дали Тръмп и Зеленски ще подновят преките контакти и дали обещаните британски санкции и пакети ще бъдат обявени. Ако американската подкрепа продължи да се свива, Бърнам ще трябва да избира между мълчанието за дизела и по-откритата критика, която Канада вече отправи.

Втора вечер без предупреждение от партньорите: балистични ракети убиха двама в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Руски балистични ракети удариха Киев вечерта на 13 октомври и убиха двама души в 9-етажен жилищен блок в Деснянски район. Това е втора поредна вечер, в която страната не беше известена за пусковете от руска страна. В 22:40 ч. Командването на ВВС съобщи за заплаха от балистични ракети в столицата, а градската администрация обяви червена тревога. По данни на ВВС ударът е нанесен около същия час.

Кметът Виталий Кличко съобщи за попадение в блока в 22:51 ч. Пожарът обхвана апартаменти на 1-8 етаж, а обитателите на горните етажи бяха евакуирани. След полунощ в поразената сграда беше открит втори труп на загинал при удара. Ранените са 21, сред тях 8-годишно дете. 16 са настанени в болница, 4 от тях в тежко състояние. Наблизо горя складов обект, а отломки запалиха тревата на стадион в Дарницки район. Местен жител на име Максим разказа пред The Kyiv Independent, че със своята партньорка излезли в коридора, тъй като близък взрив изпочупил прозорците, и оттам тръгнали към укритие. „Всичко стана много бързо. Дори не разбрахме какво става“, каза той.

Президентът Володимир Зеленски написа, че основната цел е била енергетиката, по-точно ТЕЦ-4 – едно от основните енергийни съоръжения на Киев – има попадение. „Отново без предупреждение от партньорите“, призна той и добави, че ракетите са засечени от украинската система „на практика вече при приближаване до Киев“. По думите му разузнаването показва, че Руската федерация подготвя нови изстрелвания, а ударът по поредната електрическа централа сочи, че Русия не смята за нужно да спазва обявеното от президента на САЩ примирие. „И определено не е справедливо, когато те унищожават енергетиката, а Украйна дори не получава предупреждения за пусковете на балистични ракети“, написа Зеленски.

Съветникът на президента Дмитро Литвин каза пред журналисти, че съюзниците не са предупредили Киев за втори пореден ден и че това е необичайно. ВВС потвърдиха, че не са получили данни от партньорите за пускове от територията на врага нито на 12, нито на 13 октомври, и съобщиха, че причините се изясняват. Заради заплахата от руски балистични ракети тревога бе обявена в части от Ивано-Франкивска, Волинска и Лвовска област, далеч от фронта.

Вечерта на 12 октомври ударът беше нанесен по идентичен начин. В 22:10 ч. тревогата и първите взривове в Киев съвпаднаха с точност до минута. ВВС съобщиха, че радарите са засекли ракетите едва по време на атаката, като в своята сутрешна сводка уточниха, че ракетите са били 5, от оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и зенитно-ракетни комплекси С-400, изстреляни от Брянска област. Попаденията бяха в обект на транспортната инфраструктура в Днипровски район и 4-етажен складов обект в Деснянски район. По-рано на същата вечер дрон порази 25-етажен жилищен блок в Дарницки район и уби една жена. Здравният департамент на градската администрация отчете при ударите по столицата на 12 октомври най-малко 12 ранени, сред тях 17-годишен.

Предупрежденията за пусковете секнаха веднага след публикациите, че Тръмп заплашва да спре именно споделяне на разузнавателни данни. На 11 октомври той обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, след като облекчи санкциите срещу руския износ на дизел с довода, че това ще се свалят цените на горивата преди междинните избори в САЩ през ноември. Кремъл не потвърди примирието. На 12 октомври The Kyiv Independent разкри, че официални лица са заплашили да спрат потока на разузнавателни данни и доставките по PURL, ако Киев продължи с ударите срещу руски рафинерии. PURL е механизмът, по който съюзниците от НАТО плащат за американско оръжие за Украйна. Обаждания от американска страна са получили заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса, който отговаря за военните въпроси, и главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Михайло Драпатий. „Обадиха се със заплахи на всички висши военни. Казват на всички, че ще прекратят и споделянето на разузнавателна информация, и PURL“, каза украински служител пред изданието.

„Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви пред журналисти Тръмп във вторник. На въпрос дали руската страна е нарушила примирието, отговори: „Ще ви кажа по-късно.“ Зеленски заяви пред NPR, че потокът от разузнавателни данни не е прекратен, но неговите генерали получили предупреждение по военна линия, че той може да бъде спрян. Външният министър Андрий Сибиха потвърди на Варшавския форум за сигурност, че сътрудничеството продължава, и обясни закъснялата тревога  със „специалния тип въоръжение, използван от руската страна“.

Сравнението на датите говори по-скоро за политическо, отколкото за техническо обяснение. В заплахите споделянето на разузнавателна информация е споменато изрично, а Литвин описа отсъствието на сигнал като необичайно. За ранно предупреждение Киев разчита до голяма степен на американската сателитна система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа от двигателя на ракета още при изстрелването. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания каза пред Reuters, че европейските съюзници имат „много ограничени“ възможности да я заместят, защото такава система могат да осигурят само САЩ. Подобна пауза вече имаше веднъж: през март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп прекрати за около седмица споделянето на разузнавателни данни на Украйна, което беше подновено едва след разговорите в Джида на 11 март.

Украинското министерство на външните работи продължава да се придържа към техническото обяснение. Сибиха обаче даде това обяснение за първия удар, часове преди същото да се повтори при втория, а типът на ракетите от 13 октомври още не е обявен. Следващите изстрелвания ще покажат дали реалната причина е политическа или техническа: ако предупреждение липсва и при ракети от друг тип, обяснението с вида на оръжието отпада.

📸 Снимка: Последиците от попадението на руска балистична ракета в жилищен блок на левия бряг на река Днепър в Киев. (Yan Dobronosov)

Бившият пратеник на Тръмп за Украйна застана зад ударите по руските рафинерии

🇺🇸🎙️🇺🇦 Украйна трябва сама да решава кои цели в Русия да атакува, включително рафинериите, които президентът Доналд Тръмп настоява да бъдат пощадени. Това заяви вчера Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант и специален пратеник на Доналд Тръмп за Украйна до края на 2025 г. Той говори пред Bloomberg Television в кулоарите на Варшавския форум за сигурност три дни след договорката на Тръмп и Путин за пускането на руския дизел на световния пазар и два дни след като Тръмп заяви, че е време украинците да си намерят нов президент.

Позовавайки се на опита си от войната във Виетнам, Келог описа допускането на неприкосновени убежища за противника като „голяма грешка във войната“. Горивната промишленост и рафинериите, настоява той, не могат да бъдат обявени за неприкосновени. „Всички трябва просто да отстъпим крачка назад и да оставим Украйна сама да решава какво ще прави и как ще атакува“, подчерта той. „Нека украинците правят онова, в което са много добри.“ Келог напомни, че Русия многократно е удряла украинската енергетика, училища и жилищни квартали, докато Киев поразява военни цели в Русия, сред тях и заводите за преработка на нефт. Според него Русия не печели войната, а само я проточва, и призова за спокойствие: „Мисля, че реториката някак ще се успокои от само себе си. [...] Вижте какво се случва на място.“

Позицията му противоречи на политиката, която Белият дом следва от 9 октомври насам. Тогава след като разговаря по телефона с Путин, Тръмп обяви в Truth Social, че Русия ще пусне на световния и американския пазар над 4 млн. тона дизел. Още на същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде лиценз, който разрешава неговата продажба и доставка, в това число вноса в САЩ, до 7 април 2027 г. Bloomberg свързва сделката с усилията на Тръмп да свали цените на горивата преди ключовите междинни избори на 3 ноември. На 10 октомври, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп прехвърли вината за високите цени на горивата върху Киев: „Казахме: правете с Русия каквото искате, само не удряйте рафинериите, защото това създава проблем за целия свят.“ И добави: „Предлагам да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка.“

Келог оспори и самата връзка между ударите и цените. Според него украинските удари влияят много малко на световния пазар на дизелово гориво, а сделката не е изгодна за Путин и няма да предизвика понижаване на цените на пазара. The New York Times отдава изключително високите цени на дизела основно на липсата на сигурност на доставките в Ормузкия пролив, който е де факто блокиран от Революционната гвардия като отговор на въздушната кампания, предприета от САЩ и Израел срещу режима в Иран, чиято първоначална вълна от 900 удара на 28 февруари доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и огромна част от висшето ръководство на Ислямската република. Маргарита Балмаседа, изследовател в сферата на енергетиката от университета „Сетън Хол“, също вижда причините за горивния дефицит в напрежението във водите на Ормузкия проток.

Келог говори в ден, в който Киев вече беше спрял ударите по рафинериите. На 11 октомври Зеленски заяви, че е готов да преустанови атаките срещу руските рафинерии, „ако Русия прекрати атаките си срещу нашата енергийна инфраструктура“, и настоя всяка форма на деескалация да бъде взаимна и подкрепена с „реални гаранции“. Часове по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между двете страни, влизащо в сила незабавно. В Киев не са били уведомени за него. Само няколко часа по-късно Русия порази ТЕЦ-5 в Харков, а според Зеленски на 11 октомври е атакувала общо шест енергийни обекта. Попитан на следващия ден защо нито Москва, нито Киев потвърждават примирието, Тръмп отговори: „Защото аз вече казах, че са се съгласили.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва засега „няма какво да каже“. На 13 октомври Зеленски съобщи, че от обявяването на примирието в продължение на два дни Украйна не е удряла рафинерии и енергийни обекти в Русия, но „Русия не послуша американския президент“.

Искането е било предадено на Киев и по други канали, като според европейски и украински източници е било придружено със заплахи. Financial Times съобщи, позовавайки се на европейски представители, че американски служители са предупредили европейските столици и Киев, че могат да прекратят обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие по PURL – механизма, чрез който европейските съюзници финансират доставките на американско оръжие за Украйна. Сходни данни публикува CNN. Washington Post добави, че сред хората, предали искането, е бил генерал Алексус Гринкевич, командващ силите на НАТО в Европа. На 12 октомври той говори на същия форум във Варшава и похвали украинската армия, че удържа руските сили „въпреки разликата в числеността“. Украински съветник по сигурността каза пред вестника, че Киев е разбрал посланията като предупреждение, че Вашингтон „може да прекрати обмена на данни от разузнаването и всичко, което минава през PURL“. Американски служител отрече пред Axios да е имало заплахи, а НАТО увери, че подкрепата продължава. На 13 октомври Тръмп отрече обменът да е прекратен. На същия ден Зеленски посочи, че западните партньори не са предупредили Украйна за балистичния удар срещу Киев вечерта на 12 октомври. Външният министър Андрий Сибиха обясни във Варшава, че атаката е останала незабелязана заради „специален вид оръжие, използвано от руската страна“.

Келог отказа да драматизира и личния сблъсък между Тръмп и Зеленски. Той определи думите на Тръмп, в това число идеята, че Зеленски трябва да се оттегли, като „шум“ и не очаква спорът да ескалира в подобна ситуация като скандала в Овалния кабинет от февруари 2025 г. „Мисля, че виждаме двама световни лидери, които по същество си приличат“, каза Келог. „И двамата са донякъде инати, и двамата говорят онова, което мислят.“ Според него решението за изборите в Украйна принадлежи на украинците: „Зависи от украинския народ, не от САЩ, нито от когото и да било друг.“ Той припомни, че при влязло в сила военно положение не се провеждат избори, макар 5-годишният президентски мандат да е изтекъл още през май 2024 г. Самият Зеленски обеща пред ABC News на 11 октомври да организира избори в страната, ако Москва се съгласи на 60-дневно прекратяване на огъня. На следващия ден Кремъл отхвърли идеята и повтори, че иска цялостно мирно споразумение.

Според Келог Путин действа от позиция на слабост, не на сила. Той се позова на оценки, които изчисляват руските загуби на до 1,5 млн. убити и ранени, многократно повече от загубите на Съветския съюз за цялата 10-годишна инвазия в Афганистан. Русия, твърди той, губи по около 30 000 души месечно и не е постигнала нито една от стратегическите си цели, затова натискът върху нея трябва да продължи. Сделката за дизела Келог описа като опит на Путин да извлече полза от момента: „Опитва се да се възползва от предстоящите избори в САЩ, опитва се да се възползва от президента Тръмп в момента. И повечето хора го прозират.“

Сделката срещна силна съпротива и вътре в редиците на Републиканската партия. На 11 октомври четирима от нейните сенатори (Сюзан Колинс, Лиза Мърковски, Том Тилис и Джон Къртис) заедно с трима демократи (Рон Уайдън, Джийн Шахийн, Ричард Блументал) заявиха, че „администрацията трябва незабавно да смени курса“, и напомниха, че през 2022 г. Конгресът изрично е забранил вноса на енергийни ресурси от Руската федерация. Министърът на финансите Скот Бесънт отвърна: „Ще го сторим с всички законови правомощия, които имаме.“ В Камарата на представителите републиканецът Брайън Фицпатрик готви законопроект за забрана покупките на руски петрол и обеща да го внесе за гласуване с петиция в обход на ръководството. На 12 октомври Тръмп защити решението си в Truth Social, като написа, че е направил правилния избор за американците.

Келог вече не говори от името на администрацията и неговите думи не променят политиката ѝ. Те показват обаче, че искането Киев да пощади рафинерии на държавата-агресор се оспорва дори от човека, доскоро отговарял за политиката на Тръмп по отношение на Украйна. На един и същ форум във Варшава говориха бившият пратеник, който призова публично Украйна сама да определя целите на ударите си, и настоящият командващ силите на НАТО в Европа, който според The Washington Post е бил сред хората, предали на Киев противоположното искане. Вестникът вижда в тези противоречиви сигнали дълбок разлом в американския подход към Русия: Тръмп търси помощ от Москва за по-евтино гориво в предизборния период, а военните я представят като нарастваща заплаха за Европа. Междувременно Кремъл не потвърди примирието, а според Зеленски не е отговорил на украинската пауза. Колко ще издържи тя, ще покажат три неща. Първото е дали Киев ще поднови ударите по рафинериите: на 12 октомври Зеленски предупреди, че Украйна ще отговори, ако Русия продължи да атакува енергийната ѝ система. Второто е дали доставките по PURL и обменът на разузнавателни данни ще продължат и тогава, а третото е дали първите 300 000 тона руски дизел реално ще постъпят на американския пазар.

Зеленски отговори на Тръмп: дизелът поскъпва заради Ормуз, не заради ударите

🇺🇦⛽🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски отхвърли категорично обвинението, отправено към него от страна на Доналд Тръмп, че украинските удари по руските рафинерии са повишили цената на дизела в САЩ, и посочи за причина затворения Ормузки проток. „Всички разбират, че цените на дизела не зависят от нашите удари по дизела в Русия. Всички разбират, че зависят от блокирането на Ормуз, на Ормузкия проток“, подчерта Зеленски в интервю на живо за Fox News с водещия Бил Хемър по-рано днес.

Тръмп повтаря обвинението от около месец. На 13 септември в Дунбег, Ирландия той поиска от Зеленски да „спре да унищожава дизела в Русия“ и допълни: „Това не е заради Близкия изток.“ На 9 октомври, след телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, президентът на САЩ обяви, че Москва веднага ще достави на американския и световния пазар над 300 хиляди тона дизел и 500 хиляди тона през ноември. От там насетне трябва да последват 1 млн. и още 3 млн. тона „в кратък срок“. Министерството на финансите на САЩ разреши търговията с руското гориво до април 2027 г. На следващия ден, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп обвини Зеленски, че създава проблеми „на нашите фермери, на нашите животновъди, с дизела“, и обобщи: „Така че по-добре да спре, и то веднага.“ И добави: „Мисля, че е време Украйна да има нов президент.“

Пазарните данни подкрепят Зеленски. Преди войната с Иран през протока минаваха около 3,6 млн. барела рафинирани продукти на ден. Към 28 септември, по данни на компанията за проследяване на танкери Kpler, средният дневен обем за седмицата беше 677 хил. барела. Суровият петрол вече преминава през протока в количествата до началото на войната, но това не важи за горивата.

„Тази празнина е основната причина цените на дизела в САЩ и Европа да са близо до рекордните“, обясни Кийт Джонсън във Foreign Policy. Ударите по руските рафинерии, добавя той, само задълбочават недостига. По изчисления на Bloomberg руският износ на дизел и газьол се срина от нива до 1 млн. барела на ден през 2025 г. до около 80 хил. в първата седмица на август. Дефицитът на продукти, преминаващи през Ормузкия пролив, е около три пъти по-голям от спада в руския износ.

Затова и сделката с Москва трудно ще понижи цената. Пълният обещан обем от 4,8 млн. тона се равнява на около 36 млн. барела (при около 7,5 барела в тон). Този обем покрива недостига на продукти, преминаващи през пролива, за по-малко от две седмици, а първите 300 хил. тона – за под денонощие. Три дни след като беше обявена сделката средната цена на дизела в САЩ бе 6,27 долара за галон, по данни на автомобилния клуб AAA. Тя е само с около 5 цента по-ниска спрямо седмица по-рано и с 2,60 долара по-висока от година по-рано. Рекордът от 6,52 долара е от 22 септември.

В същото интервю Зеленски отговори и на призивите за нов президент. „Ако президентът Тръмп желае да смени лидера на Украйна, трябва да знае, че само нашият народ може да го смени“, заяви той, цитиран от Mediaite. Украйна е под военно положение от началото на пълномащабната война и върховният ѝ закон не допуска провеждане на избори, но Зеленски посочи сигурността като основна пречка: „Въпросът дори не е в закона.“ Той заяви, че е готов за вот, ако страната получи поне 60 дни без нанасяне на удари за неговата подготовка, и попита как биха гласували хората при непрекъснатите атаки с дронове и ракети. „Ако искат да спрат войната, трябва да преминат към примирие“, каза Зеленски.

Кремъл отхвърли условието още същия ден. „В Киев реално не искат да провеждат избори, това е напълно очевидно, а 60 дни примирие им трябват не за избори, а за да съберат сили, да излекуват раните си и да продължат войната“, каза пред журналисти говорителят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от „Интерфакс“. Според него Путин би бил готов да нареди да не се нанасят удари по Украйна „именно в деня на изборите“, ако Киев наистина ги проведе. За „енергийното примирие“, което Тръмп обяви в Truth Social на 11 октомври с думите „И двете страни са се съгласили“, Песков каза само, че контактите продължават.

Киев научи за обявеното примирие от медиите. Часове след публикацията руски удар порази ТЕЦ в Харков. През изминалата нощ руската армия изстреля 121 камикадзе дрона от тип „Шахед“, от които 76 с реактивен двигател, съобщиха ВВС на Украйна. Пред Варшавския форум за сигурност Зеленски заяви, че страната му ще спазва енергийно примирие, ако Русия прави същото, но то трябва да обхваща и енергийната система:

„В Украйна имаме само една рафинерия. И тя беше тежко повредена от руски удари много, много отдавна.“ Според The Kyiv Independent американски служители са заплашили, че ще спрат обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който съюзниците от НАТО купуват американско оръжие за Украйна – ако Киев удари руската енергетика по време на примирието. Заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса потвърди пред Financial Times, че е получил заплахи от администрацията.

Ударите по рафинериите са най-ефективното средство за натиск в ръцете на Киев. Според твърдението на Министерството на отбраната на Украйна те са извадили от строя 51% от капацитета на руските рафинерии, което принуди Москва да забрани износа на дизел през юли заради остър дефицит на собствения си пазар. Вашингтон иска Киев да се откаже едностранно от това средство за натиск и обяснява искането с цената на горивата в САЩ, три седмици преди ключовите междинните избори на 3 ноември. Ако горивният дефицит, преминаващи през Ормузкия пролив, остане три пъти по-голям от спада в руския износ, дизелът в Америка ще поевтинее, когато горивата от Персийския залив отново започнат да преминават през Ормуз, не когато акостират руските танкери.

„Алфа“ на СБУ води класацията по поразени руски цели седми пореден месец

🇷🇺🎯🇺🇦 Центърът за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ) остава подразделението с най-много поразени руски цели сред украинските защитници и през септември. Това е седмият пореден месец, в който той е начело на класацията, след като я оглави през март. По данни на СБУ, публикувани на 10 октомври, за септември бойците ѝ са извадили от строя над 7600 руски военнослужещи и са поразили 6938 дрона и наземни роботизирани комплекса.

„Алфа“ е елитното бойно подразделение на СБУ и в тази война използва основно дронове от различни видове – както на фронтовата линия, така и за удари дълбоко в руския тил. Класацията се изготвя по данни на Министерството на отбраната от програмата „Армия на дроновете. Бонус“, в която се състезават всички звена на Въоръжените сили (ВСУ), Националната гвардия (НГУ), Държавна гранична служба (ДПСУ), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Служба за сигурност на Украйна (СБУ) и т.н. Всяко поразяване се потвърждава с видеозапис в бойната система DELTA и се проверява от клъстера за отбранителни иновации Brave1. За него звеното получава бойни точки. С тях то поръчва дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. До юни над 400 подразделения се бяха възползвали от платформата, а поръчаните така дронове надхвърляха 500 000.

Серията започна през март, когато тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на първо място сред 5-те най-резултатни подразделения, използващи дронове. След нея се наредиха 414-а отделна бригада безпилотни системи „Птиците на Мадяр“, звеното за дронове „Феникс“ на ДПСУ, Lasar's Group на Националната гвардия и 95-а десантно-щурмова бригада на ВСУ. По този начин „Алфа“ сложи край на дългото първенство на „Птахи Мадяра“, които по собствените си отчети бяха първи 12 поредни месеца до февруари 2026 г. Името на бригадата идва от позивната „Мадяр“ на Роберт Бровди, който от юни 2025 г. командва Силите за безпилотни системи (СБС). Бригадата спечели и годишната класация за 2025 г. В нея „Алфа“ остана втора.

Първенството бе подкрепено публично и от президента Володимир Зеленски. На 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза 32 години от своето създаване, той заяви, че на бойците ѝ се дължат „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“. В съобщение на президентството от същия ден се посочва, че през 2026 г. лидерското място в класирането по брой поразени вражески цели подразделението „се задържа месец след месец“. На 4 август Зеленски се позова на отчета на Министерство на отбраната за изминалия юли, който слага „Алфа“ на върха.

Септемврийският отчет обхваща цялата верига, която поддържа руските части на фронта. Освен дроновете и роботизираните комплекси „Алфа“ е поразила 726 екипа, пилотиращи дронове, заедно с 2969 антени и възли за свръзка. В руския тил зад позициите отчетът изброява 2971 автомобила и 178 склада с боеприпаси и имущество. На самите позиции са поразени 1061 укрепителни съоръжения и 5 пункта за командване и контрол. От тежкото въоръжение са 39 единици бронирана техника, от които 4 танка и 35 бойни бронирани машини и 33 артилерийски системи и самоходни артилерийски установки. Към тях се добавят 16 реактивни системи за залпов огън, 26 средства за противовъздушна отбрана, 13 радарни станции и средства за електронна война и 9 плавателни съда.

Броят ликвидирани руски военнослужещи е най-високият от май месец насам. През март и април „Алфа“ отчете по над 10 000 на месец, а през май – над 8000. През юни броят спадна до 5500, а през юли и август остана около 6000. При танковете тенденцията е обратна: 4-те поразени през септември са най-малко от април насам, когато бяха 23. Броят на поразените средства за ПВО скочи до 26 спрямо 17 през август, а антените и възлите за свръзка са повече, отколкото в който и да било предишен отчет. Авиационна техника в отчета за септември няма, докато в този за юли имаше 13 самолета и вертолета, а за август – 4 единици.

Септември донесе и най-високите руски загуби за годината по украински данни. В ежедневните сводки на Генералния щаб на ВСУ за периода 1 септември-1 октомври общият брой на загубите е нараснал с 46 230 военнослужещи спрямо 42 020 през август. За същия период Министерството на отбраната отчете 33 087, поразени в програмата за бойни точки. Разликата идва от обхвата: Генералният щаб оценява всички загуби от всички видове оръжие, а министерството брои само тези, изпратени с видео като потвърждение. Спрямо този по-стеснен обхват отчетените от „Алфа“ 7600 военнослужещи отговарят на 1/4 от всички потвърдени поразявания на руски военнослужещи за септември.

Както всеки месечен отчет на СБУ от март насам, и този завършва с призив за набиране на желаещите да служат: безплатни обаждания на телефон 4444 и анкета на alfa.ssu.gov.ua. Освен престиж първото място носи и по-осезаем резултат. Колкото по-резултатно е едно звено, толкова повече бойни точки получава и толкова повече съвременно въоръжение му се полага да поръча. По този начин месечното първенство не се ограничава само в отчетите, а се превръща в дронове за следващия месец.

Зеленски на лиманското направление: пикапи и дронове, а решенията отиват в Ставката

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски проведе днес координационна среща с командири на корпуси, бригади и батальони на лиманското направление, която посвети на снабдяването, конкретно на решенията за отбранителни поръчки на бригадно ниво, най-напред за пикапи, на повече средства за дронове и улеснени процедури за поръчки. Публикацията му в Telegram не съдържа подробности за срокове или суми. Всичко, което изисква решение на командно ниво, той насочи към заседание на Ставката на върховния главнокомандващ, висшето военно ръководство на страната, което оглавява.

Според Зеленски на срещата са докладвани решения за отбранителни поръчки на бригадно ниво, предимно за пикапи. Обсъдени са усилване на Силите за безпилотни системи (СБС) – род войски, където са повечето подразделения за дронове, повече финансиране за тях, опростяване на поръчките, разширяване на щата, попълване и обучение на личния състав. Отделна точка е нуждата от далекобойна артилерия: по думите му казусът е съгласуван с военните. Командирите ще подготвят предложения за парично възнаграждение на военнослужещите на предна линия.

Списъкът назовава конкретни дефицити, но засега нито един от тях не е превърнат в конкретно решение с изпълнител, сума и дата. Пикапът е автомобил, не оръжие, и това, че поръчките на бригадно ниво започват с него, е единственото в публикацията, което се доближава до конкретна покупка. Средствата за дронове също не са публично оповестени. За далекобойната артилерия не се уточняват количество, доставчик или система, а само че въпросът е съгласуван с военните. Паричните възнаграждения все още се намират на ранен етап: командирите тепърва ще подготвят предложения, решение няма и не е взето на тази среща.

Отделно Зеленски е говорил с командирите на корпусите за положението на фронта на изток и на юг, за развитието на дроновите и антидрон технологии и за нови начини за водене на война. В този разговор са влезли връщането на военнослужещи от самоволно напусналите, привличането на чуждестранни бойци и логистиката. Значителна част от темите в двата разговора са за хора: щат, попълване, обучение, връщане на напусналите, възнаграждение и чужденци. Това са въпроси, които не се решават само с една поръчка. Необходими са нормативни актове и срокове, каквито публикацията също не назовава.

Срещата е на участък, където Киев наскоро успя да си върне територия. По-рано същия ден на командния пункт на 66-а отделна механизирана бригада „Княз Мстислав Храбри“ Зеленски заяви, че бригадата заедно с други части на 3-ти армейски корпус е върнала в рамките на операция „Вивалди“ над 125 кв. км. Вечерта, на командния пункт на корпуса, той посочи 176 кв. км от началото на офанзивата и над 5000 убити и ранени руски военнослужещи, заедно с още 250 са пленени. Заявил е, че са обсъдени плановете за четвърти сезон на операцията. Според Еспресо на посещението е бил придружен от министъра на отбраната Евгени Хмара и главнокомандващият Михайло Драпатий.

На пункта на корпуса Зеленски определи замяната на военнослужещите с наземни роботизирани системи там, където е възможно, „като най-перспективна посока“, и добави, че именно това е изиграло решаваща роля за успеха на операция „Вивалди“, поради което ще бъде мащабиран. Това е единствената посока, за която днес беше обявено конкретно намерение за разширяване. Потребностите от артилерия и паричните възнаграждения бяха обсъдени и там, отново без публично назовани цифри.

Решенията бяха отнесени към Ставката. Зеленски каза, че всички казуси на нивото на военното командване трябва да бъдат обработени и обсъдени на заседание на Ставката и че се работи войниците да имат повече възможности да защитават позициите си.

Зеленски одобри далекобойните операции на Украйна за октомври

🇺🇦🎯🇷🇺 Украйна вече има одобрен план за далекобойните операции през октомври, както Киев нарича ударите с дронове и ракети срещу цели с дълбочина на руската територия. Президентът Володимир Зеленски съобщи решението в публикация на Telegram след „подробен разговор“ с Министерството на отбраната и с военните, които планират производството на украинско оръжие. Цели, средства и срокове той не назова. На същото съвещание бяха уточнени доставките за украинските изтребители F-16 до края на годината, както и първите прототипи на прехващач за руските реактивни „Шахеди“.

Предишното подобно решение Зеленски обяви на 19 септември, след доклади на министъра на отбраната Йевгени Хмара и на главнокомандващия Михайло Драпатий. Тогава той одобри нови далекобойни операции в отговор на руските удари и добави: „Готвим разширяване на нашите далекобойни възможности.“ В нощта срещу 20 септември украински дронове и ракети поразиха Московската петролна рафинерия на „Газпром нефт“ в квартал Капотня. Сред използваните средства за поразяване Зеленски изброи и крилатата ракета „Фламинго“. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката най-мащабната срещу руската столица и заяви, че по посока на Москва са свалени 450 дрона. На 20 септември Зеленски написа: „В Московския регион тази нощ нашите далекобойни отговори сработиха много осезаемо.“

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи на 25 септември за нова поредица поразени обекти. Сред тях са рафинериите в Перм и в Новошахтинск, Ростовска област, както и „Завод Искра“ в Уляновск. Според Генщаба заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и участва в производството на управляемите авиационни ракети Х-59М2/М2А и на зенитните ракетно-оръдейни комплекси „Панцир-С“. Поразени са и Ефремовският завод за синтетичен каучук в Тулска област и „Воронежсинтезкаучук“, които по данни на Генщаба участват в производството на твърдо ракетно гориво, включително за балистичните ракети на комплекса „Искандер“. Така септемврийските цели се събират в две групи: рафинерии и заводи, свързани с производството на руски ракети.

Второто решение от съвещанието е за авиацията. „Определихме направленията на необходимите доставки за нашите F-16 до края на годината. Има конкретни държави, с които договаряме конкретни авиационни пакети. В близко време ще има подсилване“, написа Зеленски. Кои са страните и какво съдържат пакетите, той не уточни. Часове по-рано същия ден обяви споразумение с Белгия за три F-16 до края на годината, които Украйна ще получи „по ускорена процедура“. Вече пристигнаха и спешни доставки на боеприпаси за F-16 от Белгия и от други държави, сред тях Испания. Зеленски свърза изтребителите с противовъздушната отбрана: „Когато Русия всеки ден засилва ескалацията си, трябва да добавяме възможности за сваляне на въздушни цели и за защита на хората.“ През юни белгийският министър на отбраната обяви, че страната ще предаде през 2026 г. седем F-16, четири от тях за резервни части.

Третото решение засяга реактивните дронове „Шахеди“, руските ударни дронове от семейството „Геран“, които летят с турбореактивен вместо с бутален двигател. Според Kyiv Post реактивните апарати развиват от 240 до 500 км/ч, докато буталният „Шахед“ остава под 200 км/ч. „Определихме първите прототипи, които вече могат да станат ефективно оръжие. Има ясни срокове, финансиране и обеми, които трябва да бъдат осигурени в производството точно на това оръжие“, написа Зеленски.

На 26 септември Зеленски посочи, че само за месец руската армия е изстреляла 2730 реактивни дрона, от които над 1500 са били свалени или неутрализирани. Прехватът при тях е 55%, а при буталните надхвърля 90%. Същия ден той заяви, че Русия планира да похарчи през 2027 г. 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, които кръжат над района на целта, преди да я ударят.

Дроновете-прехващачи в реактивните апарати вече са в бойна употреба. На 19 септември Зеленски обяви второто за деня успешно разполагане на новия дрон-прехващач, проектиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ): бойци на военното контраразузнаване на СБУ поразиха реактивен дрон „Геран-5“. Кои са зад прототипите от 29 септември, президентът не уточни. Украйна работи и по допълнителни защитни технологии, и по увеличаването на броя на ефективните прехващачи, добави той.

Трите решения от 29 септември очертават октомври с две мерки. Първата са ударите в Русия, одобрени за цял месец напред. Втората е делът на свалените реактивни дронове, който през септември беше 55% при над 90% за буталните. И двете ще се четат всяка сутрин: в сводките на Генералния щаб за поразеното в Русия и в тези на Въздушните сили за свалените над Украйна.

Зеленски посети киевския родилен дом, в чието укритие се роди Кирило

🇺🇦🏥 Президентът Володимир Зеленски посети на 25 септември Киевския градски родилен дом № 2, повреден при руската атака в нощта срещу 24 септември, и поздрави Альона, която през същата нощ роди сина си Кирило в подземното укритие на болницата. Той разговаря и с бременни жени, които очакват да родят там, и благодари на персонала. Зеленски съобщи за посещението в X и публикува снимки от болницата, която се намира в Подолски район.

Кирило се роди в 02:05 ч. под звука на взривовете, съобщи Тетяна Мостепан, ръководител на здравния департамент на Киевската градска държавна администрация. Раждането, първо за Альона, започна в обикновена родилна зала. Когато в града обявиха въздушна тревога, персоналът я изведе в коридора, където между нея и улицата имаше поне две стени. След като взривовете се усилиха, медиците решиха да не рискуват и я свалиха в подземното укритие. „Бях по средата на раждането. Водеха ме под ръка към укритието, докато вече имах напъни. Там има стая, пригодена специално за раждане, и всичко приключи в нея“, разказа Альона пред UA.NEWS.

Взривната вълна изби прозорците и повреди вратите от първия до петия етаж откъм паркинга на болницата, както и прозорците на пералнята и котелното. Леглото, на което Альона лежеше преди тревогата, стоеше до прозорец и след взривовете остана засипано с парчета стъкло. Сред пациентите, родилките и персонала пострадали няма, защото всички бяха свалени в укритието навреме, а родилният дом продължава да работи в обичайния си режим.

По думите на Альона по време на взривовете тя почти не е мислела за опасността, защото всичките мисли са ѝ били за детето. „Когато раждаш, дали е война, дали е потоп, все ти е едно. Започваш да осъзнаваш всичко по-късно“, каза тя. Истинското осъзнаване дойде на сутринта: „Взех телефона, прочетох новините и тогава разбрах какво е станало. Очите ми се напълниха със сълзи от преживяното.“

При посещението Альона каза на президента, че са кръстили момчето Кирило. „И аз имам син Кирило“, отвърна Зеленски. В болницата вече наричат бебето свой талисман. В публикацията си Зеленски благодари на служителите в родилните домове, „че дори при такива атаки остават до хората“, и на всяка майка, която въпреки всичко остава в Украйна при семейството и децата си. „Всяка от вас заслужава да роди детето си в спокойствие, без сирени и взривове. И всяко новородено заслужава да започне живота си в мир“, написа той.

Атаката, при която пострада родилният дом, започна в 18:00 ч. на 23 септември и продължаваше сутринта. ВВС на Украйна съобщиха, че Русия е използвала противокорабни ракети „Циркон“, балистични ракети и 282 дрона, а основните направления на удара бяха Одеска и Киевска област. Противовъздушната отбрана е свалила или заглушила 227 цели, сред тях 4 ракети „Циркон“, 3 балистични ракети и 219 дрона, а попадения е имало на 13 места. В Киев загинаха 2 души и 8 бяха ранени, съобщи кметът Виталий Кличко. Тялото на единия от загиналите беше открито на паркинга до родилния дом, където се запалиха 4 автомобила. Министерството на отбраната на Русия заяви, че ударите са били по отбранителни обекти, логистични и телекомуникационни центрове и плавателни съдове, използвани от украинската армия.

Зеленски, който на 24 септември беше в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, отбеляза, че Руската федерация е изстреляла балистичните ракети срещу Киев на три вълни и 60% от тях са свалени. „Искаше ми се да бъдат свалени повече […]. Но бяха свалени 60%, не 10% и не нула. А тази година имахме моменти, когато беше нула. И не защото на някого не му стига опит, а защото на някого не му стигат ракети“, каза той. Президентът добави, че е помолил Тръмп за помощ с ракети.

Посещението в родилния дом се състоя в ден, в който Киев отново беше под удар. Рано сутринта руски дрон удари 16-етажен жилищен блок в Печерски район и уби 14-годишно момче, а през деня друг дрон порази офис сграда в Соломянски район, където загинаха четирима души. По данни на Кличко за 25 септември в столицата загинаха седем души, а 57 бяха ранени, сред тях две деца.

Първата среща Зеленски–Такаичи опря до японските правила за износ на оръжие

🇺🇦🤝🇯🇵 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че японските технологии за ПВО могат да помогнат на страната му да премине зимата, а японският премиер Санае Такаичи обеща подкрепата за Киев да продължи и санкциите срещу Руската федерация да останат в сила. Двамата се срещнаха на 22 септември в седалището на ООН в Ню Йорк – за първи път, от встъпването на Такаичи на власт през октомври 2025 г. Конкретна договореност за доставка на японски ракети за ПВО не е обявена.

Зеленски благодари за енергийната помощ, санкционните решения и хуманитарните проекти. В официално съобщение той посочи, че Япония разполага с напреднали технологии за защита на живота, особено в ПВО, които биха помогнали на Украйна през предстоящата зима, ако Русия отново отхвърли мирните преговори. Такаичи увери Зеленски, че „Япония ще бъде до Украйна“ и „тази политика няма да се промени“ и подчерта нуждата от обединена подкрепа за Киев в името на справедлив и траен мир. Зеленски я покани да посети Киев.

Същата покана беше отправена и седмица по-рано. На 15 септември председателят на долната камара на японския парламент Ейсуке Мори посети Киев начело на делегация. Зеленски описа визитата като израз на уважение в дни на постоянни руски атаки и отбеляза, че Украйна винаги ще се радва да посрещне Такаичи. Тогава също бяха обсъдени енергийната подкрепа преди зимата и японското участие в PURL – механизма, по който партньорски държави финансират американско въоръжение и оборудване за Украйна.

Киев търси сътрудничество в технологиите за безпилотни системи и борба с руските дронове, а също така способности да получи прехващачи за попълване на изтънелите си запаси. Интересът е взаимен: японското правителство се интересува преди всичко от морските безпилотни системи, с които Украйна натрупа боен опит. Общото изказване на Зеленски за японски технологии за ПВО обаче не уточнява какви системи или форми на сътрудничество са били обсъдени в Ню Йорк.

Потенциалните доставки зависят от частично облекчените правила за износ на японската държава. На 21 април 2026 г. кабинетът на Такаичи ревизира Трите принципа за трансфер на отбранително оборудване и технологии и правилата за тяхното прилагане. Промените разшириха съществено възможностите за износ на въоръжение в рамките на режим, чиито ограничения датират от 1967 г. Това обаче не означава общо разрешение за оръжейни доставки към Украйна.

За готовото въоръжение остава принципното ограничение за износ към държави, в които се водят военни действия. Изключения са възможни при особени обстоятелства, свързани с японската сигурност. Режимът разграничава такива доставки от трансфера на компоненти, небойно оборудване и определени форми на съвместно или лицензно производство.

Друга предпоставка по общия ред за износ на готово оръжие е международно споразумение с държавата получател. Данни от юли показват, че 17 държави имат подписани споразумения с Япония за трансфер на военно оборудване и технологии. Украйна не е сред тях. Още през февруари заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Игор Жовква заяви, че работата по такъв документ вече се намира на финален етап. Той го определи като ключов за съвместното производство и разполагането им в Украйна. Подписването му обаче не е обявено в представените сведения.

Скоро след ревизията на ограниченията през април украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов я оцени по-предпазливо: „Това ни позволява да разговаряме. Теоретично е много голяма крачка напред.“ По същото време обаче японското министерство на външните работи подчерта, че засега страната няма намерение да предоставя оръжие.

Япония вече е сред участниците в PURL, но ограничава вида на финансираните доставки. На 30 май 2026 г. тя се включи с вноска от 14,7 млн. долара, предназначена изрично за небойно оборудване – радари и лични предпазни средства. Според цитираните данни през механизма минават около 95% от доставяните на Киев ракети за Patriot, а общият обем на вноските от 29 страни надхвърля 6,7 млрд. долара. Следователно Токио подпомага украинската отбрана, но не финансира ракетите, от които тя изпитва недостиг.

Финансовият принос на Япония извън военната област е значителен. Бюджетната подкрепа за Украйна след февруари 2022 г. надхвърля 9,8 млрд. долара. Само от началото на 2026 г. по проекти на Световната банка са преведени 850 млн. долара. Ангажиментът по ERA – механизма за заеми за Украйна, чието обслужване се покрива с приходи от замразени руски държавни активи – възлиза на над 3 млрд. долара. От него около 1,8 млрд. долара вече са постъпили в украинския бюджет.

Япония произвежда и ракети PAC-3 за системите Patriot. Mitsubishi Heavy Industries ги изработва по лиценз на Lockheed Martin, а посочваният производствен обем е около 30 годишно. Предвижда се той да се удвои след преодоляване на ограниченията в доставките на самонасочващи глави от Boeing – развитие, очаквано от 2027 г. нататък.

През ноември 2025 г. Япония изнесе за първи път такива ракети за САЩ при изричното условие да останат под техен контрол и да не бъдат предавани на трета страна. Доставките на Украйна бяха от американските запаси, а не пряко предоставяне на японските ракети.

Искането на Украйна отразява недостига на прехващачи спрямо интензивните руски удари. По думите на Зеленски през 2026 г. страната разполага с два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото година по-рано, докато Русия изстрелва месечно двойно повече балистични ракети. През август той заяви, че 5% от американския запас от ракети за Patriot биха били достатъчни, за да може Украйна да премине зимата.

На 22 септември в Ню Йорк Зеленски обсъди и друг възможен отговор на този недостиг. На срещата си с Доналд Тръмп той постави въпроса за лицензно производство на прехващачи за Patriot в Украйна, а след разговора заяви, че американският президент гледа положително на идеята. Японският опит показва, че такива ракети вече се произвеждат по лиценз и извън САЩ. Това обаче само по себе си не означава, че е договорено японско участие в евентуално украинско производство.

Основата на двустранното сътрудничество беше положена с подписването на споразумение за подкрепа и сътрудничество в сферата на сигурността през юни 2024 г. В същото време се влошиха рязко отношенията между Япония и Русия. След японските санкции заради нахлуването в Украйна Москва прекрати през март 2022 г. преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на Курилските острови и се оттегли от съвместните стопански проекти.

Разширяването на способностите за отбранително сътрудничество съвпада и с промени в самата Япония. Бялата книга по отбраната от 4 август 2026 г. посочва за първи път разходи над 9 трлн. йени и достигнат праг от 2% от БВП две години по-рано от предвиденото. Този курс среща и обществена съпротива. На 19 април, два дни преди ревизията на правилата за износ, над 30 000 души се събраха пред парламента в Токио срещу облекчаването на ограниченията за оръжейния износ и срещу конституционната ревизия.

Обещанието на Такаичи продължава вече установена политика на санкции, хуманитарна и енергийна помощ и сътрудничество по икономическата сигурност. Преминаването към доставки на прехващачи би изисквало допълнителни решения. Двустранното споразумение за трансфер би било важна стъпка, но няма автоматично да разреши износа на ракети за Украйна. Напредъкът ще се измерва и с конкретно одобрение, определени количества и срокове за доставка. Срещата в Ню Йорк очерта украинското искане, но неговото изпълнение засега остава открит въпрос.

Нов украински прехващач порази „Шахед“ при изпитание

🇺🇦🛩️ Украински прехващач е поразил реактивна версия на руския дрон камикадзе „Геран“ по време на изпитание, но управлението му се нуждае от доработка. Това съобщи Володимир Зеленски на 15 септември след доклад на главнокомандващия на Въоръжените сили Михайло Драпатий. Същия ден президентът, Драпатий и министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара са определили и следващите приоритетни цели за далекобойните удари.

Зеленски не назова модела на прехващача, а украинските медии съобщиха за изпитанието, без да посочват конкретен вид. По думите му прехващането е успешно, но работата по управлението продължава и изисква още време. В същото изявление президентът свърза успехите на далекобойните удари по руската петролна промишленост с възможностите пред дипломацията: според него осезаемият ефект върху този източник на средства за войната засилва дипломатическите позиции на Украйна.

Един от основните проблеми при новото поколение украински прехващачи е разликата в скоростта спрямо реактивните ударни дронове. LITAVR на компанията F-Drones, един от използваните украински прехващачи, развива до 350 км/ч. Обявените му спецификации включват таван на полета до 9 км и работен радиус около 40 км. Подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС) отчете полет на повече от 80 км разстояние от точката на пуск, но това не е равнозначно на обявения работен радиус.

Разработката на LITAVR започва през есента на 2024 г. На следващото лято дронът преминава изпитания и получава кодификация – официално вписване в номенклатурата на въоръжение, което позволява неговото закупуване от държавата. Серийните доставки за въоръжените сили започват през есента на 2025 г. Този прехващач има дневна и термовизионна камера и навигация, независима от сателитен сигнал. След като операторът захване целта, автоматичната система го насочва към нея в последния етап на прехващането.

Реактивните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ достигат скорости от съответно около 500 и до 600 км/ч – с 40–70% над максималната скорост на LITAVR. За „Геран-5“ се съобщават бойна част от 90 кг, до 950 км обсег и до 6 км таван на полета. Тези характеристики го доближават по профил на заплахата до крилата ракета и го отличават от „Шахед-136“ с бутален двигател, срещу който беше изградена украинската мрежа от мобилни огневи групи.

По-бавният прехващач все пак може да порази по-бърза цел. През април подразделение на 42-ра отделна механизирана бригада съобщи, че е свалило реактивен „Шахед“ с LITAVR, и публикува кадри. Прехващането беше описано като извършено на насрещен курс. При такова съотношение на скоростите възможностите за догонване са ограничени, а навременното откриване на целта и извеждането на прехващача на подходяща позиция имат ключово значение.

По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна руската военна промишленост вече произвежда по около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно, в сравнение с 2800 с бутален двигател „Геран-2“. През август ведомството съобщи, че производството на по-ранния вариант „Геран-3“ е било прекратено, а линиите са пренастроени за двата реактивни модела. Ако тези оценки се окажат точни, то реактивните дронове придобиват все по-голяма тежест в руското производство. Самите производствени количества обаче не установяват точния им дял в атаките.

Сведенията за бойната употреба също показват нарастваща роля на реактивните модели. За юли е посочен брой от около 1500 изстреляни реактивни дрона, а към края на август се съобщава за над 2500. Обявената руска цел, разкрита от украинското военно разузнаване още през май, е реактивните модели да достигнат половината от всички дронове от типа „Шахед“.

Мащабът на въздушните удари поставя все по-сериозни изисквания към отбраната. За седмицата преди изпитанието беше съобщено за около 2100 дрона, близо 1700 планиращи бомби и 78 ракети, използвани в ударите по украинските градове. Броят на дроновете включва и евтини имитатори, които участват в същите вълни, за да претоварват ПВО мрежата. Атаките и въздушните тревоги вече не се ограничават до часовете през нощта.

Преминаването към реактивни двигатели ограничава възможностите на един от най-евтините компоненти на украинската ПВО – мобилните огневи групи. Оценки, публикувани в началото на годината, докладват за успеваемост до 96% срещу дронове с бутални двигатели и приписват ключовия принос на групите с тежки картечници и прожектори. По-високата скорост на реактивните варианти съкращава времето за реакция, а полетът на по-голяма височина може да ги изведе извън обсега на тези оръжия.

С оглед на развиващата се заплаха се разработват прехващачи като Sting на Wild Hornets, ZIRKA и P1-SUN. На 21 август беше съобщено за кодифицирането и приемането на въоръжение на Alexa Spatium, представен като първия украински прехващач с турбореактивен двигател. Той бива изстрелван от подвижна катапултна установка, има 600 км/ч обявен таван на скоростта и може да се върне за повторно използване, ако не бъде изразходван при поразяването на цел.

Все по-сериозните предизвикателства пред отбраната на Украйна включват както техническата доработка, така и мащабиране на производството. На съвещание на 3 септември Зеленски каза, че има производители и разработени прототипи, и отправи призив към частния бизнес да участва в производството и доставките на компоненти. Той добави, че разузнаването е разкрило руски план за увеличаване на производството на високоскоростни ударни средства. По думите му украинският отговор няма да бъде само отбранителен, а съответните операции вече са одобрени.

Седмица по-късно, на съвместна пресконференция с канадския премиер Марк Карни в Калгари, Зеленски очерта по-конкретно ограниченията. Над 60 компании работят по прехващачи, но само 3-5 демонстрират осезаеми резултати. Според него проблемът е не само технологичен: за производство на хиляди единици дневно е нужно е съответното финансиране. Именно с тази потребност е свързано и настояването му за полагане на основите на съвместно производство и изграждане на производствени линии в чужбина.

Обявеният същия ден канадски пакет предвижда 350 млн. канадски долара по многонационална програма JUMPSTART за ракети-прехващачи. Зеленски свърза обявената подкрепа със зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и тактическата авиация на страната. Дроновете-прехващачи, разработвани и произвеждани в Украйна, трябва да осигурят по-евтин начин за защита от масираните безпилотни атаки. При хиляди цели седмично цената на изразходваните средства се превръща във фундаментален критерий за устойчивостта на отбраната.

На 14 септември президентът съобщи, че средствата за ускоряване на разработките и изпитанията вече са осигурени. Ден по-късно последва докладът на Драпатий за успешното поразяване. Само по себе си това не позволява категорични заключения. Според изявлението на Зеленски дронът е поразил въздушната цел при конкретните условия на теста. Това не установява вероятността за успешно прехващане при масирана атака, цената на брой и готовността за производство в нужните количества. Не показва и дали посочената цел е била догонена, или прехваната на насрещен курс.

Уговорката за управлението показва, че по конкретния образец все още предстои да се изпълни техническа работа. Осигуреното финансиране може да подпомогне доработката и производството, но само по себе си не доказва, че инженерните проблеми са решени.

Публикуваните оценки за други прехващачи дават ориентир за разходите: 2000 долара за LITAVR и 10 000 долара за турбореактивния Griffen на британско-украинската компания Firebolt Engineering, който извърши първо прехващане на „Шахед“ в реални бойни условия на 8 юли, след което беше започнато разширяване на производството. По данни на отраслови издания около 20 украински компании работят конкретно по високоскоростни прехващачи.

Затова следващият съществен показател е съчетанието между доказана бойна ефективност и достатъчен обем на производство. Оценката от 3000 произведени руски реактивни дрона месечно показва мащаба на задачата, но не може да директно да се превърне в необходим брой украински прехващачи. Значение имат и както тяхната успеваемост, така и разходът срещу единична цел и приносът на останалите ПВО средства.

Кодификацията и обявяването на серийни доставки на изпитания образец биха могли да покажат напредък към въвеждането му на въоръжение. Данните за поразени с него реактивни дронове „Геран“ в реални бойни условия биха позволили да бъде оценена и неговата пригодност срещу по-бързолетящи цели. Поредица от успешни изпитания без последващи доставки обаче може да означава, че преходът от прототип към реална отбранителна способност още не е завършен.

Анализ: 12,7 млрд. долара висят на непопулярни гласувания в Киев

🇺🇦💰 Президентът Володимир Зеленски призова Върховната рада да приеме 7 законопроекта през седмицата, за да осигури външното финансиране, нужно за бюджета на страната. В своето вечерно обръщение на 14 септември той предупреди, че част от мерките ще бъдат трудни и непопулярни, но са нужни за финансирането на отбраната и устойчивостта на Украйна. Повечето проекти в дневния ред за седмицата от 15 септември са на етап първо четене.

Призивът идва на фона на очаквани 12,7 млрд. долара външно финансиране до края на годината, обвързано с изпълнение на законодателни и правителствени ангажименти. Бюджетът за 2026 г. разчита на средствата за покриване на вече планирани разходи и поети държавни задължения.

Зеленски заяви, че решенията не са въпрос на политически предпочитания, а на средства, с които Украйна да продължи да функционира и да се отбранява. На същия ден председателят на Радата Руслан Стефанчук призова депутатите да не използват парламентарните процедури за блокиране на законопроектите, като посочи конкретно масовото внасяне на поправки. По думите му от парламента зависи не само качеството на законите, но до голяма степен и способността на държавата да посреща финансовите си задължения.

На 27 август председателят на бюджетната комисия Роксолана Пидласа обяви, че до края на годината Киев може да получи 12,7 млрд. долара по 4 линии: инструмента на ЕС Ukraine Facility, заем Ukraine Support Loan, програма на Международния валутен фонд и кредит на Световната банка. През първата сесийна седмица депутатите приеха 2 от 6 нужни решения. С тях е свързано финансиране за 315 млн. долара при планирани 6,4 млрд. долара за периода – около 5% от сумата.

Връзката между тези плащания и отбраната минава през гражданската част на бюджета. Описаната външна подкрепа за бюджета покрива пенсии, заплати в бюджетния сектор, здравеопазване и енергийна подкрепа през зимата. Пример са 841 млн. долара от Световната банка, предназначени конкретно за изплащането на пенсии.

Вътрешните приходи и финансиране (данъци, мита, вътрешен дълг и постъпления от приватизация), дават ресурс за отбраната. Когато външната подкрепа постъпи навреме, тя позволява по-голям дял от средства, събрани в страната, да бъде насочвана за нуждите на отбраната. При забавяне правителството може да се наложи да покрива неотложни граждански плащания с вътрешен ресурс, което би ограничило средствата за отбрана, включително за снабдяване на войските.

Зимата засилва този натиск: подготовката за отоплителния сезон и енергийната подкрепа за населението не могат да се отлагат без последствия. Сергий Корецки постави подготовката за сезона сред основните приоритети на кабинета още при своето встъпване в длъжност.

Представената от премиера пред депутатите в началото на септември бюджетна ревизия посочва недостиг от 27 млрд. долара за отбрана. Корецки, който оглави кабинета на 16 юли след Юлия Свириденко, определи на 14 септември състоянието на държавните финанси като близко до критично. Той алармира, че забавяне на законите би поставило под въпрос 29,5 млрд. долара външна подкрепа за годината.

Натискът за бързо гласуване е свързан с график на международните програми. Плащанията се отпускат на траншове след оценка на изпълнените ангажименти. Кабинетът е поел такъв да осигури приемането на 43 закона и 44 правителствени решения до 1 ноември 2026 г. 26 от законопроектите вече са внесени, а други 17 предстои да бъдат внесени. Сред междинните срокове попадат 29 септември за ангажимент, свързан с Висшия антикорупционен съд, и 30 септември за пакет от 13 текста.

Правителството и парламентът имат различни задачи. Кабинетът може сам да приема актовете от своята компетентност, докато за всеки законопроект е нужно парламентарно мнозинство. Това обяснява призива на Зеленски, отправен едновременно към изпълнителната власт и към Радата. До началото на септември в парламента чакаха 27 законопроекта, част от които с крайни срокове за същия месец. За текстовете, които трябва да преминат две четения, са нужни последователни гласувания в рамките на същия график.

На 2 септември парламентът гласува три текста по Ukraine Facility – инструмента на ЕС за 58 млрд. долара, задействан през 2024 г. Те засягат сближаването на правилата за възобновяема енергия със стандарти на ЕС, реформа на държавната помощ и режима на специалните задължения в публичния сектор. Последният текст премина само първо четене. С тези решения е свързано финансиране от 411 млн. евро – красноречив пример за значителните суми, които зависят от напредъка по законодателните ангажименти.

От началото на септември кабинетът е изпратил 8 законопроекта към парламента. 3 от тях, внесени на 9 септември, засягат управлението на Национална комисия по ценните книжа и фондовия пазар, държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ и Висшата квалификационна комисия на съдиите – орган, подбиращ кандидатите за съдийски длъжности.

Тези проекти не предвиждат пряко събиране на бюджетни приходи. Те променят назначенията в регулатор, управлението на железниците и подбора на съдии, изпълнявайки институционални условия по програми на международно ниво. Финансовият им ефект произтича от обвързаните с тях плащания.

Най-спорната мярка е премахването на освобождаването от ДДС за международни пратки на стойност до 150 евро. Предишните опити за промени в Митническия и Данъчния кодекс са свързани със законопроекти № 15460 и № 15112-д. Гласуванията на 26 май и 1 септември не осигуриха нужното мнозинство: посочената подкрепа е съответно 194 и 198 депутати при нужни 226. Текстовете бяха върнати за доработване и накрая беше внесена нова редакция под № 16051-1, препоръча за приемане от финансовата комисия чак от третия опит.

Мярката е конкретен ангажимент за реформа по меморандума с МВФ от 13 февруари 2026 г. Върху него се основава 4-годишната програма за 8,1 млрд. долара. Изпълнението на подобни ангажименти е важна част от оценката на фонда при прегледите по програмата.

Очакваните приходи са около 10 млрд. гривни годишно, предназначени за сектора за сигурност и отбрана. Новият режим би влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2027 г. С приемането на закона е обвързан и транш от МВФ за 700 млн. долара, както и второ плащане по макрофинансовата помощ на ЕС за 3,7 млрд. евро.

Така мярката има два различни финансови ефекта: бъдещи данъчни приходи и възможност за получаване на външни средства преди тях. Политическата цена обаче възниква още при гласуването, а потребителите биха усетили поскъпването на покупките след влизането ѝ в сила. Това разминаване помага да се обясни съпротивата срещу инициатива, която се обсъжда от почти две години.

Резултатите от гласуванията сами по себе си не установяват преднамерен саботаж. Недостигът от 32 и 28 гласа показва липса на достатъчна подкрепа, но не обяснява мотивите на отделни депутати. Управляващата партия „Слуга на народа“ първоначално блокира напредъка заради спор около поправките, а необходимото мнозинство не беше осигурено и след отстраняването на спорните текстове.

Опозицията също обвързва подкрепата си за закона с отстъпки. Депутатът Володимир Ариев заяви, че ако управляващите искат мярката да бъде приета, трябва да се съобразят с предложенията на неговата група.

Изборите в Украйна остават отложени заради влязлото в сила военното положение, но това не премахва възможните изборни съображения при гласуване за одобрение на непопулярни мерки. ДДС на евтините международни пратки би бил видим за потребителя при всяка една облагаема поръчка. Това е възможно обяснение за нежеланието на депутати да подкрепят промяната, въпреки че тя не доказва мотивите им.

Европейският опит дава полезен контекст. От 1 юли 2021 г. ЕС премахна освобождаването от ДДС при внос на пратки под 22 евро и въведе схемата IOSS за улеснено деклариране и плащане на ДДС при определени продажби на вносни стоки в пратки до 150 евро. Двата прага имат различно предназначение: този от 150 евро не означава освобождаване от данъка. Примерът показва, че облагането на пратки с ниска стойност не е изискване, прилагано само към Украйна, но сам по себе си не решава конкретния украински спор.

Руската държавна агенция ТАСС представя парламентарните затруднения като проблем на президентската власт. На 3 септември тя публикува материал, който цитира коментар на „Украинска правда“, който сравни Зеленски с ездач, затънал в блато, който подканя коня си към последни скокове. В публикацията е поставен и въпросът кой е вкарал коня в блатото. Агенцията отделно отбелязва, че президентската политическа сила формално разполага с мнозинство в Радата.

Въпросната интерпретация не разграничава достатъчно трудностите при изпълнение на условията на МВФ за финансиране от загубата на достъп до него. Обвързването на плащанията с реформи е ключов елемент от механизма на програмите с МВФ. Описаните събития показват затруднения при осигуряване на нужната парламентарна подкрепа, но сами по себе си не доказват, че Украйна е изгубила достъп до договорените средства. Подписаната 4-годишна програма обаче също не гарантира автоматично получаване на всеки транш: изпълнението на ангажиментите остава съществено условие.

Един възможен сценарий е Радата да придвижи напред проекти от 9 септември, които нямат толкова пряко отражение на потребителските разходи, а да отложи данъчната мярка до наближаването на поредния срок. Двата провалени опита за приемането ѝ показват устойчивостта на съпротивата въпреки силния натиск. Те обаче не са достатъчни, за да се предвиди следващото гласуване.

Приемането на законите няма непременно да доведе до незабавни преводи. Изпълнението на условията и одобряването на отделните плащания също отнемат време, а забавянето може да измести постъпленията спрямо бюджетния график. Дали това ще ограничи средствата за отбрана през зимата, ще зависи както от решенията на парламента, така и от действителното постъпване на външто финансиране през оставащите месеци. 

Зеленски отстрани генералния прокурор на Украйна часове след излизането му от страната

🇺🇦⚖️ Украинският президент Володимир Зеленски отстрани генералния прокурор Руслан Кравченко с указ, броени часове след като стана известно, че същият е напуснал страната. Кравченко е преминал границата през нощта със служебен автомобил, твърдят местни медии, позовавайки се на източници от полицейските органи. Офисът му описа пътуването като задгранична командировка. Малко преди да замине Кравченко публикува обръщение на видео, в което посочва, че е подписал уведомление за подозрение срещу Семен Кривонос, директора на Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Именно бюрото от 10 дни разследва предполагаема престъпна схема в ръководената от Кравченко прокуратура.

Уведомлението за подозрение е процесуален акт, с който в Украйна официално се формулира подозрение за извършено престъпление. Кравченко смята, че Кривонос е заподозрян в подправяне на документи с цел получаване на неправомерна облага в особено големи размери, както и във фиктивно осиновяване, което и да послужи като основание за избягване на съдебна отговорност. Второ уведомление е подписано срещу човек, близък до ръководителя на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). То се отнася до предполагаемо влияние върху съдии от Висшия антикорупционен съд, предлагане на облаги и съдействие за избягване на мобилизация. Кравченко твърди, че именно тези две разследвания са „поводът и истинската причина за нощния щурм“ срещу неговото ведомство.

Кривонос отговори на следобеден брифинг, че не е виждал документ на хартия, уведомление никой не му е връчвал и такъв документ не е постъпвал нито в бюрото, нито в антикорупционната прокуратура. Той описа публикуваното като непонятна измислица и „подозрение в Telegram“. „Не коментирам и не възнамерявам да коментирам глупости и подозрения в Telegram“, заяви Кривонос. Според него случващото се представлява безпрецедентна информационна атака, насочена към отклоняване на общественото внимание, паралелно с политизиране работата на антикорупционните органи.

В съвместно изявление НАБУ и САП определиха действията на Кравченко като „продължение на системна атака срещу независимите органи за борба с корупцията“. Украинската НПО „Център за противодействие на корупцията“, която следи разследванията, изказа и друга версия: подписване на уведомлението срещу Кривонос е било условието, срещу което на Кравченко е осигурена възможност да напусне страната. Не е представен документ в подкрепа на това твърдение.

Указ №905/2026 отстранява Кравченко от длъжност на основание чл. 11, ал. 2 от Закон за правния режим на военното положение. Документът е кратък и не съдържа никакви мотиви. Цитираната наредба разрешава и отстраняването без предварително решение на Върховната рада, докато назначаването и освобождаването на генералния прокурор изискват участието на парламента. Още през сутрешните часове на деня Зеленски публично обяви: „За този генерален прокурор има само един изход: освобождаване от длъжност.“

Парламентарната комисия по правоохранителна дейност подкрепи единодушно със 17 гласа предложение за освобождаването му, отправено от президента. Пленарното гласуване е насрочено за 15 септември. До назначаването на нов ръководител правомощията се поемат от първият му заместник. Като най-вероятния изпълняващ длъжността се споменава Олексий Хоменко, който вече ръководеше ведомството от октомври 2024 г. до юни 2025 г., между оставката на Андрий Костин и назначаването на Кравченко.

Кравченко поема поста като най-младият ръководител на Генералната прокуратура след независимостта на страната. Кариерата му преминава през Бучанската окръжна прокуратура, която разследва военните престъпления в града, а от април 2023 г. води Киевската областна военна администрация. На 31 декември 2024 г. оглавява Държавна данъчна служба. Зеленски го предложи за генерален прокурор в средата на юни 2025 г. Върховната рада подкрепи назначението с 273 гласа, а указът беше издаден на 21 юни.

Непосредствената поредица от събития, довела до отстраняването му, започва на 4 септември. НАБУ и САП обявиха операция „Карфаген“ и задържането на Сергий Кропива, заместник-началник на департамент за международно правно сътрудничество в Офиса на генералния прокурор. Според разследващите Кропива е ръководил престъпна организация, събирала пари от колцентрове за телефонни измами срещу защита от намеса на правоохранителните органи и е изпирала получените средства. На един от записите се хвали, че разполага с правомощията на заместник-генерален прокурор, но не иска официално да заема длъжността, защото това би привлякло внимание.

Според материалите по делото групата е деляла колцентровете на „свои“ и „чужди“ в зависимост това дали плащат. Информацията за тяхната принадлежност към двете категории е предоставял ИТ експерт в групата. Разследващите твърдят, че претърсванията през февруари в колцентрове в Днипро, представени като удар по телефонните измами, всъщност са били наказателна мярка срещу неплащащите. Парите са събирани на обменно бюро на бул. „Леся Украинка“ в Киев. Кропива искал да придаде законен произход на общо 90,4 млн. гривни, или около 1,7 млн. евро. Част от средствата са били събрани още докато е работил в Одеска област.

Висшият антикорупционен съд постанови задържане под стража за Кропива с вариант за освобождаване срещу парична гаранция от 120 млн. гривни (близо 2,3 млн. евро). Прокуратурата беше поискала гаранция от 200 млн. гривни. За партньорката му Елизавета Ивахненко, с която живее на семейни начала, гаранцията е в размер на 20 млн. гривни, а за шофьора, събирал плащанията – 3 млн.

В публикуваните от НАБУ записи участниците споменават и човек, когото наричат само „шефа“. Бюрото не посочи име, но уточни, че той преди това е ръководил Държавната данъчна служба. В един от разговорите Кропива се обръща към него с бащиното име Андрийович. Руслан Андрийович Кравченко оглавяваше данъчната служба до назначаването си начело на прокуратурата. Това съвпадение насочва вниманието към него, но само по себе си не установява участие в престъпната схема. Кравченко не е обвиняем, не му е връчвано уведомление за подозрение и отрича да е знаел за престъпления.

На 4 и 5 септември разследващите претърсиха дома и служебния му кабинет. В жилището му са описани работни схеми, празни пликове и 4 ваучера на стойност по 50 хил. гривни за магазин за мъжко облекло. При негов подчинен в Офиса на генералния прокурор са намерени 50 хил. долара в брой, а при негова заместничка – часовник, подарен ѝ от Кропива. Според разследващите Кропива е уреждал ремонта на наетата от Кравченко къща в Козин и е организирал празнуването на рождения си ден в Мадрид през март. Кравченко признава, че е поискал помощ за ремонта, но твърди, че е възстановил разходите. Той настоява, че името му е използвано без негово знание. На 7 септември, след среща със Зеленски, подаде оставка.

Сблъсъкът между ръководството на прокуратурата и антикорупционните органи обаче предхожда операция „Карфаген“. На 22 юли 2025 г. Върховната рада прие закон №4555-IX, отнел процесуалната автономност на НАБУ и САП и подчинил работата им на генералния прокурор. Хиляди хора излязоха на протести в големите градове. На 31 юли парламентът върна ключовите гаранции за независимост на бюрото и антикорупционна прокуратура. Промените, засягащи самата прокуратура, останаха в сила.

Според разследвания на украински журналисти Кравченко е участвал активно в прокарването на закона и в замяна е получил възможност да включи разпоредби, обслужващи собствените му интереси. Две от тези промени са особено важни за последвалите назначения и разследвания. Конкурсите за назначения бяха премахнати за срока на военното положение. Така от август 2025 г. стана възможно хора с юридическо образование да бъдат назначавани без конкурс в централното управление или в областните прокуратури. Едновременно с това бяха разширени процесуалните правомощия на главния прокурор: той получи възможност да дава указания пряко на разследващия, без да минава през прокурора по делото, както и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори, като по този начин спира работата по тях.

По новите правила през август 2025 г. в Офиса на генералния прокурор беше назначен и Кропива. Дотогава той не е бил прокурор: работил е в киберполицията и като заместник-ръководител на Одеската областна администрация. Ръководната длъжност в прокуратурата получава без конкурс. Според Лабораторията за законодателни инициативи – украинска организация, която следи реформата в правосъдието – над 1000 души са назначени в системата по същия ред. Още 3 дни след встъпването си в длъжност Кравченко беше отменил и подготвяната система за кадрови резерв за ръководни позиции, по която ведомството и редица международни експерти бяха работили една година.

Друг спорен въпрос е реакцията му на скандала с фиктивното удостоверяване на инвалидност, който през 2024 г. доведе до оставката на предшественика му Андрий Костин. Кравченко обеща да изясни случая, но вместо да предприеме конкретни действия за търсене на наказателна отговорност, изпрати жалби до квалификационно-дисциплинарната комисия. Около 80% от дисциплинарните преписки бяха прекратени. Наказателна отговорност не последва, а част от засегнатите възстановиха по съдебен ред признатата си инвалидност.

Кравченко от своя страна обвинява антикорупционните органи, че използват операцията за свои собствени цели. Според него тя е целяла достъп до материали по дела срещу ръководители и служители на НАБУ и САП. Той твърди, че при претърсванията техни представители са получили достъп до защитени документи, част от които са копирали и изнесли. По думите му ръководената от него прокуратура работи по десетки преписки за тежки престъпления, свързани със служители на бюрото и САП и са разпитани над 100 души. В представената информация няма публични данни, които да потвърждават заявените мащаби и предмет на тези разследвания.

Спорът има значение и за преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС. Клъстер 1 „Основи“ – групата от преговорни теми, включваща върховенството на закона и борбата с корупцията – беше отворен през юни 2026 г. Конкурсният подбор на генерален прокурор е сред 10 приоритетни реформи, договорени с Европейската комисия. На 14 септември говорителят на ЕК Гийом Мерсие заяви, че Брюксел не коментира отделни случаи, но независимостта на НАБУ и САП трябва да бъде защитена, за да могат двете институции да работят пълноценно.

Кадровите решения следват бързо, но правомощията на генералния прокурор остават непроменени. Ако законът бъде запазен в сегашния си вид, следващият ръководител също ще може да назначава без конкурс и да изисква за проверка дела, водени от други прокурори. Именно затова само смяната на Кравченко не е достатъчна, за да се заключи, че натискът върху антикорупционните органи е приключил.